Повечето жертви на принудителна проституция пристигат от Източна Европа.

Криминалните статистики в Германия отбелязват известно намаляване на броя на случаите на търговия с хора през 2004 спрямо предходната 2003 година. Според експертите обаче това се дължи до голяма степен на източното разширяване и факта, че жени, от страните, които вече бяха приети в ЕС междувременно имат предпоставки, при упределени условия легално да се занимават с проституция. Тази ситуация от друга страна още повече усложнява работата на полицията и откриването на потенциалните жертви на принудителна проституция.

Полицията открива повечето подобни жертви при случайни проверки или хайки – казва берлинската адвокатка Регина Калтхегенер, която защитава жертви на принудителна проституция пред съдебните органи. Тя не познава случай, някоя жена сама да е отишла в полицията за да се оплаче. Повечето не го правят, защото се страхуват за живота си или за сигурността на семействата си, или пък изпитват срам от ситуацията в която са попаднали. Жените, за които се подозира, че са били жертва на нелегален трафик и търговия на хора, получават право на четириседмичен престой в Германия, през който да размислят, дали са готови да свидетелстват пред съда и да помогнат за осъждането на организаторите на мрежите на търговията с хора. Ако решата да свидетелстват, престоят им в Германия се удължава за времето до края на съдебния процес. Ако не пожелаят да съдействат със свидетелски показания, биват екстрадирани или приканени, да напуснат страната. Такава е всъщност съдбата на по-голямата част от жертвите на принудителна проституция : едва всяка 20 жена взима участие в програмите за защита на свидетелите на Федералната криминална служба. Твърде често, жените преди това са специално обработвани от търговците на хора, които им казват, че ако се оплачат на полицията директно ще попаднат в затвора, тъй като и без друго са дошли нелегално в Германия.

Макар историите на жертвите на принудителна проституция междувременно да са познати вече и в самата Източна Европа и там да има институции, които полагат усилия да разясняват опасностите чрез телевизионни клипове, листовки и други инфорационни материали , все още прекалено много жени поемат пътешествие към неизвестното и Западна Европа. Докато изкушението да попаднат в предполагаемите мечтани светове на лесния и осигурен живот е по-голямо от страха, много жени се поддават на илюзорната надежда, че “работата не може да е чак толкова лоша”. Адвокатката Регина Калтхегенер се е уверила и със собствените си очи в това: В Беларус в някои от информационните кампании срещу търговията с бели робини на жени били пускани видеофилми за някои от най- трагичните случаи на принуда към проституция. След прожекциите обаче повечето жени си като основно впечатление споделяли възторга си от това, че къщите в Германия са приветливо омазани отвън и че в дворчетата растат красиви цветя.