Погледът към историята на Югоизточна Европа – път към помирението?

Наскоро от печат излезе четиритомно работно издание за обучението по история в училищата на Югоизточна Европа, създадено с помощта на гърцката неправителствена организация”Център за демокрация и помирение”. Целта на учебниците по история – както е известно - е да информират учениците за станали събития, без да ги оценяват или коментират едностранчиво. Тъкмо този принцип обаче далеч не е естествен за региона на ЮИЕ – казва Ненад Себек – директор на Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа:

Себек:

Ние изследвахме начина, по който се изучава историята в 11-те балкански държави. За съжаление проучването показа, че в по-голяма или по-малка степен, обучението спазва принципа да хвали собствената нация и да охулва другите, да представя собствения народ винаги като жертва на останалите и никога като агресор. След като проучването стигна до тези резултати ние се допитахме до учителите от региона, какво им липсва за да могат да преподават историята по нов и по-обективен начин. И те ни казаха : “трябват ни нови учебници.”

Така се ражда инициативата на “Центъра за демокрация” в Солун, в която участват десетки историци и преподаватели по история от цяла ЮИЕ в продължение на пет години. В резултат на това възниква труд в пет тома. Първият том е посветен на историята на Османската империя, вторият на югоизточноевропейските държави и нации през 19-ия век, третият разглежда Балканските войни, а четвъртият – Втората световна война. Отпечатани са почти изцяло само исторически автентични текстове, както и фотографии, статии от вестници, карикатури, рисунки и карти от въпроснити периоди от време. Само там, където е абсолютно необходимо за разбирането, автентичните материали са подкрепени с кратки обяснителни бележки. На всяка страница – освен това – се задават въпроси, на които учениците трябва да дадат отговор. Те са конфронтирани освен това с различните гледни точки и мнения на отделните югоизточноевропейски държави по отделните исторически събития и могат да проучат механизма, по който възникват вражди между съседни народи – например в периода между двете световни войни. В България например се чувстват измамени от съюзниците си Румъния, Гърция, Сърбия и Черна Гра, защото след изтеглянето на османците, те си били присвоили по-големи теротирии, отколкото било първоначално уговорено. В София по онова време е популярно да се говори за “вероломна Сърбия”. В Белград и Атина в същото време пък се нажежава атмосферата в обществото с твърдения ,че от българите можело да се очаква още по-тежко заробване, отколкото от турците.

Учебниците по история сега предстои да бъдат преведени от английски на десет югоизточноевропейски езика. В момента се водят преговори по този въпрос с министрите на образованието на отделните страни от региона. Що се отнася до сегашният успех или неуспех на тези преговори Ненад Себек казва:

Себек:

Аз съм много изненадан, при това приятно изненадан от факта, че получихме много положителен отговор от Сърбия. Аз смятах, че там ще имаме проблеми. Чух, че и в България първата реакция е била много положителна. В Хърватия има друг проблем: До момента министерството там по много любезен начин ни игнорира под претекста, че те не желаели да имат никакво взимане –даване с този окаян блакански регион, тъй като те били централноевропейска държава. В Турция ще има също проблем, защото един от авторите на нашите книги е Халил Берктай : той е единият от двамата турски експерти, които се осмеляват да говорят за геноцид на арменците в Османската империя, поради което не е популярен в самата Турция. А когато политиците там видят, че той е единият от нашите автори, цялата работа със сигурност няма да е лесна. Така че във всяка страна ще ни се налага да водим война с правителството и министерството на образованието. От време на време ще има и по някои хепи-енд, но и по някой провал, но ние няма да се отказваме от борбата си.”

Пътят до въвеждането на новата учебна литература в балканските държави няма да е никак лесен. В крайна сметка те поставят под въпроса общия дух на досегашното обучение по история в страните от ЮИЕ. Става дума за принципния въпрос, че не може да има само една гледна точка и истина – собствената. Новите учебници показват много различни перспективи, налагащи се от това, че историята на един народ не се определя само от хомогенност, единство и последователност, а и от различия и конфликти – не само между отделните страни в региона , но и в рамките на отделното общество. Ненад Себек допълва:

Себек:

“Онова, което ние правим в момента, се нуждае от време докато стане приемливо за всички. Тук не става дума за някакъв бърз процес. Нашият проект за обучение по история ще трябва да се провежда поне в продължение на 15 или 20 години, докато успеем да кажем : Ето, вече имаме успех.”

-

Криминолози съзират арармиращи тенденции сред младежката престъпност на мигрантите в германското общество. Младите турци, преселниците от бившия Съветски съюз с германско потекло и младежите от страните на бивша Югославия проявяват най-голяма склонност към насилие спрямо представители на други етнически групи. Това заявява ръководителят на Института по криминология на провинция Долна Саксония Кристиян Пфайфер. “Насилието често следва границите на отделните етнически групи – казва той. Съществуват светове, които живеят напълно отделени едни от други.”. Буди загриженост факта, че младите турци, преселницте от бившия Съветски съюз и младежите от Балканския регион проявяват силна склонност да се изолират и да вършат престъпления и насилия спрямо представители на други етнически групи. Младежите от малцинствата често са твърде здраво свързани с културата на своята етническа група, често са без достатъчно образование или работа и обикновено са повлияни от възпитанието да гледат на насилието като на нещо положително и достойно за възхищение – се казва в проучване на Германския институ по криминология. Според статистическите данни в повечето случаи жертви на насилието са германски младежи – общо в 64% от случаите. Извършителите в 30, 5% от случаите са турци. На второ място се нареждат младежите от бивша Югославия – със 8,3% от случаите на насилие, следвани от германските изселници от бившия Съветски Съюз – с 5,9 на сто. Насилие – според същата студия – проявяват едва 2,9 % от германските младежи.