Поглед към Балканите

Нравите са анадолски. Османци и турци са възприели от Европа костюмът и латинската азбука, правните принципи,сред които и този за равноправието, освен това Военната академия и оръдията. Анадолът обаче - такова впечатление оставя поне турската литература - винаги е запазвал културната си специфика и откъснатост. Така големият турски романист Пеями Сафа, живял от 1899 до 1961 година идеализира добродетелта на Анадола, като на противополжния полюс поставя жените от безнравствения левантински квартал на Истанбул - жени, които обичат тангото, но не и религията или нацията. Този образ може да бъде открит в цялата турска литература на 19-ти и и 20-ти век : Жената отхвърля добродетелта и се ориентира към един греховен живот, като нейният сексуален разгул се превръща в символ за задаващия се обществен хаос. В това отношение не прави изключение и Халиде Едип Адивар - тази забележителна представителка на турската литература, починала през 1964 година. В романът и "Новият туран", публикуван през 1912 година, в образа на главната героиня Кая тя пресъздава прототип на решителната националистка, която се бори редом с мъжете, облича се непредизвикателно и строго и избягва всичко, което би могло да наподоби сексуалност и да я отвличе от героичната и борба в името на нацията. На тази дефеминизирана националистична героиня, винаги се противопоставя така наречената жена - Алафранга. Ориентирана прозападно и без всякакви задръжки, тя неизменно се оказва отговорна за краха на традиционните семейни стойности в турското общество. Поне в литературата борбата за национална идентичност надвива над контрола на женската сесксуалност. И винаги доброто идва от "нравствено чистия Анадол." Тази тема може да се открие и в по-ново време - например в дискусията около криминализирането на прелюбодеянието, която от около две седмици държи не само Турция, но и ЕС в напрежение. Все още никой не знае, как и защо беше подхванат този дебат. Знае се само, че парламентарната комисия, която се занимава с отдавна необходимите промени в наказателното право, получила множество писма на жени от Анадола. Те се оплакват от постоянните изневери на мъжете си и бракосъчетанията им с втори съпруги, извършвани неофициално - в джамиите. Вестник "Хюрриет" публикува части от подобни писма. Знае се също, че жените в парламентарната фракция на партията на справедливостта и развитието, са били най-енергичните привърженички на законопроекта за криминализиране на прелюбодеянието.

Самото ръководство на партията не показа обаче гъвкавост и разум по време на обществената дискусия. Даже след като комисарят по източното разширяване Гюнтер Ферхойген нарече законопроекта "исторически виц и грешка", партийният лидер и правителствен ръководител Ердоган продължаваше да го защитава. Веднъж каза, че ако Турция във всичко възприеме Европа като идеал и пример, тя щяла да се откаже от собствената си идентичност. Така Ердоган застана изцяло на страната на традиционния образ на брака и семейството. В него, на жената е отредена роля не толкова като на самостоятелно същество и личност, колкото като на част от семейството. При това не е нужно картината да се схваща като ислямска, нито пък като ислямистка, а по-скоро като анадолска. Ислямистите никога не са придавали голямо значение на темата за прелюбодеянието. Даже и армията, която иначе изказва мнение по всичко, дори и по това, какви знамена да бъдат поставени на мостовоте по Босфора, този път не намери за необходимо да се намеси в дебата.

Дискусията нанесе удар на желанието на Йълдъръм Тюркер - словесно надарения коментатор на либералния вестник "Радикал" - един децата в Турция да се налага да отварят исторически справочници за да научат , какво представлява "незаконното брачно съжителство". При това желанието на Тюркер имаше всички изгледи да се осъществи. През 2002 година - с промените в гражданския кодекс - брачните партньори станаха равнопоставени по отношение на закона. Още преди това - през 1996 и 1998 година Турският конституционен съд отмени два параграфа от наказателното право, в които се предвиждаха различни наказания в случай на прелюбодеяние - в зависимост от пола. При жените и отделния случай на прелюбодеяние беше достатъчен за да се третира като престъпление, докато при мъжете трябваше да бъде доказано, че и преди това те трайно са съжителствали с други жени. От края на 90-те години на практика прелюбодеянието не е инкриминирано. Това в никакъв случай не доведе до ерозия на семейството и семейните стойности - казва социалогът Ахмет Инзел.

Онези от партията на справедливостта и развитието, които сега се борят за инкриминирането на прелюбодеянието, твърдят, че така давали инструмент в ръцете на жените да се борят против брачните изневери.Както изясни министърът на правосъдието Чичек, само брачни партньори ще имат право да завеждат дело за прелюбодеяние едни срещу други. Това се отнасяло и до жени, които са сключили само мохамедански бракове в джамия и са против многоженството на съпруга си. В същото време правозащитничката Зелма Акунер казва, че две трети от жените се страхуват, че мъжете им просто ще ги пребият, ако заведат срещу тях дело за прелюбодеяние.

Противно на картината в турските романи, светът на Анадола никак не е идиличен. Там, както и в другите класически аграрни общества, отношенията между хората се определят от архаични норми и ценности. Така например закон е да се защитава "честта" на семейството, поради което мъжете от фамилията имат задължението да държат сексуалността на жената под контрол. В тези обществени слоеве, прелюбодеянието, извършено от жена е равнозначно на смъртна присъда - казва правозащитничката Небахат Акоч. Всеки втори мъж в Анадола плаща за жените си "зестра" - с което показва, че гледа на тях като на своя собственост. Всеки десети мъж живее с поне още една жена, а всеки пети брак се сключва само религиозно - в джамията. Всяка втора жена встъпва в брак без да е питана, едва всеки четвърти брак е плод на взаимни чувства. Три четвърти от жените, които имат само основно или никакво образование, заявяват , че мъжете им биха ги убили в случай на изневяра. Още по-висок е този процент в браковете, сключени само в джамия. Нито една реформа до този момент не е могла да прекрати тези архаични практики. Нравствеността на Анадола е чиста, но само за сметка на жените..