Поглед към Балканите

Това са двете теми, които сме включили в тазседмичното издание на рубриката Поглед към Балканите.

Под заглавие "Нека Милошевич се защитава сам", вестник "Ди велт" помества гледната точка на Джон Лафланд, който смята, че процесът срещу Слободан Милошевич в Хага е чист фарс. Ето неговите аргументи:

Делото Милошевич трябваше да открие нова ера в отношенията между държава и право. В съответствие с глобалистката философия, стояща зад Международния трибунал в Хага, за напред произволът на националния суверенитет щял да отстъпи пред универсално валидния диктат на международното право. В действителност обаче се получи точно обратното. Политически процеси, като този срещу бившия югославски президент, политизират и изкривяват самия юридически процес.

Ако Трибуналът беше нормален съд, би трябвало да съществува и възможност за оправдание на обвиняемия. Прокуратурата разполагаше с две години време, за да докаже обвиненията си; тя призова над сто свидетели и представи документация от 600 хиляди страници. Нито един свидетел не заяви обаче, че Милошевич е дал заповед за извършването на военнопрестъпления. Противниците на Милошевич са на власт в Белград от близо три години насам, но досега в архивите не се е намерил нито един документ, доказващ вината му. Напротив; налице е изобилие от сведения, плюс показанията на бившия шеф на тайната служба Радомир Маркович, според които Милошевич е дал указания на армията и полицията да пазят гражданското население по време на цялата антитерористична кампания срещу Освободителната армия на Косово. Няма и никакво доказателство, че Милошевич е оказал съществено влияние върху босненските или хърватските сърби. Въпреки това през юни съдиите решиха да не отхвърлят нито една от точките на обвинението, нито дори онези, за които прокуратурата не може да представи абсолютно никакви данни.

Дори професионални привърженици на Хагския трибунал признават междувременно, че единственото "доказателство" за вината на Милошевич е "впечатлението" на генерал сър Рупърт Смит, че Милошевич контролирал босненските сърби, и твърдението на Пади Ашдаун, че "предупредил" бившия югославски ръководител, че в Косово се извършвали военнопрестъпления. През февруари Карла дел Понте, главната обвинителка, сама призна, че не разполага с достатъчно доказателства за осъждането на Милошевич по най-тежките обвинения.

Уж безпристрастните съдии пък проявяват доста съмнителна снизходителност спрямо прокуратурата, докато по отношение на обвиняемия демонстрират явна враждебност. През последните две години Милошевич непрестанно бе прекъсван от главния съдия, починалия неотдавна сър Ричард Мей, който упорито му пречеше да развие своите тези. След като обвинението получи цели две години да си свърши работата, сега съдът постанови само 150 дни за защитата.

В Хага най-великодушно се допускат улики от втора ръка, нещо немислимо в повечето европейски правни системи. Съдът е готов дори да намали наказанията на тежки престъпници, включително масови убийци, ако се съгласят да дадат показания срещу Милошевич. Съдът често се оттегля на "закрито заседание", така че обществеността просто не знае какво става.

Сега съдиите се опитват да хвърлят вината за липсата на напредък в процеса върху здравословното състояние на Милошевич. Ако обаче наистина искат да го ускорят, те би трябвало просто да попречат на прокуратурата да вика толкова много така наречени експертни свидетели, които всъщност не свидетелстват абсолютно нищо. А ако сега съдиите решат да наложат на Милошевич служебен защитник, това ще е още едно средство за отслабване на защитата му. Истински позор, че 2000 години след Ювенал все още не сме в състояние да отговорим на най-стария от всички въпроси на политическата философия: "Кой ще надзирава надзирателите?"

Само няколко месеца преди парламентарните избори, един министър-председател ремонтира кабинета си само ако иска да се отърве от некомпетентни или нелоялни министри. Румъния, където сега положиха клетва петима нови министри, е специален случай, на който е посветена следната статия във ФАЦ:

Премиерът Адриан Настасе извади от правителството си точно онези, които бяха най-способни и най-предани. Той има нужда от тях на друг фронт: те трябва да му помогнат да укрепи отново властта си в партията, която бе силно разклатена вследствие на лошото представяне на общинските избори.

Никой не бе очаквал, че Настасе ще реши изведнъж да потегне юздите и да се опита да неутрализира вътрешнопартийната съпротива сред социалдемократите. Опозицията го обвинява, чу отново поставял партийните интереси над онези на страната, а великорумънските екстремисти говорят дори за "паническа реакция" на Настасе, която правела Румъния неуправляема.

По-простото обяснение обаче е, че под натиска на събитията Настасе реши сега да навакса един пропуск, като попречи на партията си да торпедира правителствените успехи, които - поне що се отнася до усилията за сближение с ЕС - са неопровержими. Той оповести вече и други стъпки за реорганизиране на правителствената партия.

Най-късно на конгреса на социалдемократите през август ще се види дали реформата на Настасе е пуснала корен или и тя ще забуксува както многобройните други мерки, които той оповести през последните години с цел да сложи край на корупцията в партията и да я доближи до гражданите. Несъмнено с оповестените дълбоки промени министър-председателят сам се постави под натиск. Защото ако тези промени не станат действителност той ще изгуби авторитета си не само сред съпартийците си, но и сред румънските избиратели.