Поглед към Балканите

балканска война.

До сражението при Куманово се стига когато Зеки Паша, командващ армията на Вардар напуска своите укрепени отбранителни позиции на Овчье поле и дислоцира частите си северно от Куманово. Зеки Паша планира да разбие сръбската Първа армия в непосредствен, фронтален бой и по този начин да й попречи да се присъедини към Втора и Трета армия. Веднъж след като е унищожил Първа армия той ще атакува Втора и трета една след друга. После той планира да атакува София за да принуди българските части да се изтеглят от Тракия за да посрещнат неговата офанзива.

Придвижването на Зеки на север принуждава сръбските сили да влязат в бой преди да се дислоцирали всичките си части. Двудневната битка за Куманово започва на 23 октомври, когато части от Първа армия влизат в бой със силите на Зеки. Боевете са ожесточени, но не се стига до решаващ изход, защото сръбските сили не са напълно групирани за атака. Когато всички сръбски части пристигат турската Вардарска армия не може да устои на атаката.

Следобедът на 24 октомври сръбските части пробиват турския ляв фланг, който рухва и се разпада. Новопристигнали сръбски части заплашват да извършат пробив през центъра на турския фронт. Първа армия успява да пробие турската Вардарска армия без подкрепления от Втора и Трета армия. Веднъж след като сръбските части напредват турските линий рухват и боят се превръща пълно поражение. Зеки набързо се изтегля в базата си в Скопие. Турският десен фланг, който се състои от корпуса на Джавид Паша запазва структурата си, което му позволява да отстъпи в Щип. Сражението при Куманово решава изхода на войната в Македония. Боят е катастрожа за османските сили. Във всеки случай сръбските сили не преследват отстъпващите турски части, което би довело до пълното им поражение. Вместо това сърбите нареждат спирането на офанзивата и окупират изоставените турски укрепления. Сръбската армия се прегрупира преди новото си настъпление. Турските части успяват да се оттеглят и прегрупират в южна Македония и после да влязат в бой в Монастир, който е едната от двете най-големи турски крепости в западната част на Балканския полуостров, заедно с Янина.

На 27 октомври сръбските сили превземат Скопие. Сръбското командване решава да използва първа армия за настъпление срещу турските сили в Монастир. Втора армия е изпратена в Тракия за да подпомогне българските части обсаждащи Одрин. Трета армия трябва да влезе в бой с албанските четници и да окупира селските райони. Първа армия, разделена на три настъпва срещу главните турски части в Монастир. Източното и западното крило минават през Тетово, Щип, Кавдар и Керчево, където се натъкват на слаба съпротива. Централните формирования се сблъскват с решителни и окопали се добре турски сили южно от Прилеп. Сръбските части изтласкват турците от района. Боевете са ожесточени и сърбите имат 3 хиляди убити. През това ввреме Джавид Паша успява да изпрати 11-12 хиляди турски войника по северозападния участък на железницата Монастир – Солун, които да пресрещнат гръцката армия, настъпваща срещу Флорина. В боя при Баница на 2 ноември Джавид разгромява гръцката пета дивизия и пленява 12 оръдия, които по-късно турците използват срещу сръбските сили, атакуващи Монастир. От 16 до 18 ноември турската армия води майсторски и решителни боеве. Решителният фактор е превъзходството на сръбската артилерия. Турската армия рухва и се разпада, останалите войници избягват в турската база в Албания. 16 хиляди войници под командването на Джавид Паша избягват в Берат, а 15 хиляди под командването на Зеки Паша успяват да се спасят и се присъединяват към гарнизона в Янина за да защитят града от гръцката обсада. Тази заключителна битка води до изтласкването на турските сили от Македония.

На 22 октомври сръбската армия преминава в района на Нови Пазар или Санджак и на 24 октомври се съединява с черногорските сили край Плевье. Трета армия настъпва в Косово, където разбива редовни турски части и албански четници. На 31 октомври Трета армия превзема Призрен, докато черногорците окупират Печ. Целта на сърбите е да получат излаз на Адриатическо море. Янкович командва двата корпуса, настъпващи в северна Албания. За да попречат на Сърбия да получи излаз на Адриатика Великите сили избързват да признаят Албания за независима държава, въпреки че никога преди това не е имало такава държава.

Гърците настъпват на север, обсаждат Янина и окупират Солун, след като на 8 ноември Хасан Таксим Паша се предава. Българските сили изтласкват главната турска армия от Тракия само на километри от Константинопол и обсаждат Одрин.

На 3 декември 1912 година се стига до прекратяване на огъня след като турците помолват Великите сили за посредничество. В Константинопол има преврат. По-късно мирните преговори се провалят и през февруари 1913-а продължават боевете. На 26 март българската армия подкрепяна от сръбски части превзема Одрин. На 6 март гръцката армия превзема Янина, където отбраната командва Есад Паша. Сключено е ново примирие като на 30 май 1913 година е подписан договора от Лондон.

След Първата Балканска война, след повече от 500 години турска окупация османските турски сили са прогонени от Косово, Македония, Санджак, Янина, Солун и Тракия. Следва обаче диспут за Македания между Сърбия и България, довел до Втората балканска война. Така статута на Македония остава неуреден. Македонците се опитват да получат автономия на исканията им остават неудовлетворени. Резултатът е Втората балканска война където съюзът на Сърбия, Гърция и Румъния е срещу България. Голяма част от Македония бива анексирана от Сърбия и става известна като Южна Сърбия. Първата балканска война изтласква Османска Турция от Македония, но не разрешава македонския въпрос. Македония остава нестабилна предмет на въоръжени конфликти през Първата световна война, периода между войните и дори след Втората световна война.

Балканизация оставя балканските държави разединени, разпокъсани, изолирани и отслабени. Липсата на единство позволява да те бъдат окупирани, експлоатирани и доминирани от външни интереси, особено от т.н. Велики сили. Първата балканска война също така доказва, че обединени балканските държави могат да налагат собстнените си интереси. Тя обаче доказва и колко крехък е всеки балкански съюз. Съперничества и претенции за Македония бързо го унищожават. Първата балканска война не разрешава македонския въпрос, а само го изостря.