1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Поглед към Балканите

9 ноември 2005

Косовско-албански политици и връзките им с мафията Босна и Херцеговина – провалът на един пример за подражание

https://p.dw.com/p/At76
Снимка: dpa

Косово е на път към независимостта, което няма да се хареса на трима известни там политици. Това четем на страниците на швейцарското издание ”Велтвохе”, в което разследващият журналист Юрген Рот представя таен доклад на германското разузнаване БНД за преплитането на политика и мафия в Косово. Информациите в доклада съвпадат с анализите на ООН и на междунардните омиротворителни сили в Косово, твърди Велтвохе.

В тях става дума за Рамуш Харад`инай, който до март тази година беше премиер, Хашим Тачи, който ръководи днес демократическата партия на Косово и Джавит Халити, който седи в президиума на местния парламент. Пикантното в тази история е, че Тачи е член на косовско-албанската делегация, която ще участва в преговорите за бъдещия статут на сръбската провинция. И тримата политици направиха кариера в редиците на АОК, живяха дълго време в Швейцария и все още имат добри лични и бизнес контакти там.

В дългия 67 страници доклад на германското разузнаване за организираната престъпност в Косово, който е с дата 22.02.2005, пише дословно: ” Чрез ключови фигури като Халити, Тачи и Харадинай съществуват най-тесни преплитания между политика, икономика и действащи в международен план структури на организираната престъпност в Косово. Стоящите зад тях престъпни мрежи подклаждат политическата нестабилност. Те нямат интерес от изграждането на функциониращ държавен ред, който ще навреди на техния процъфтяващ бизнес”, край на цитата. Ето защо, пише германското разузнаване, на Балканите важните актьори на организираната престъпност се стремят или да заемат висши правителствени и партийни постове и/ или да поддържат добри връзки с тези кръгове. Докладът е таен и е само за служебно ползване. Една от тези ключови фигури, Хашим Тачи, е известен в Швейцария с прякора ”змията” и ако се вярва на германското разузнаване той контролира значителна част от престъпната дейност в Косово. И още: също както Халити Тачи е известен като поръчител на политически убийства, най-малко 11 са вписани само в неговата сметка.....

Държаните в тайна доклади на разузнавателните служби ни водят до извода, че въпреки управата на ООН и междунардните омиртворителни сили Косово е един от най-ваажните центрове на престъпността в Европа. Една от причините за това е процъфтяващият наркобизнес. Все по-голяма част от непрекъснато растящата реколта на съответните растения в Афганистан попада под формата на хероин през Албания и Косово на западноевропейските пазари. Всеки ден в албанската столица Тирана се извършват сделки с наркотици на обща стойност един милион долара. Според експерти това е най-големият наркокартел, възникнал през последните години. В доклада на германското разузнаване се отбелязва, че дори и последните размирици от март миналата година, които доведоха Косово на ръба на нова гражданска война, са били всъщност съзнателно предизвикани от престъпни групировки, за да могат те да продължат да вършат бизнеса си на спокойствие.

ООН и международните омиротвнорителни сили не успяха да се справят дори и частично с проблема. На полицаите от ООН им липсват и съответните средства за това. ”Ние се бием с дървени мечове”, оплаква се един от най-висшите офицери от полицията на ООН в Косово. Това, което липсва най-вече обаче е политическата подкрепа за ефикасна битка срещу мафията. ”Това е известно на международните служби, но никой не предприема нещо срещу тези структури”, твърди висш полицейски чиновник на ООН от отдела за борба срещу организираната престъпност. Според него причината за това е, че никой не иска размирици, а те ще се появят неизменно, ако се започне разследване срещу Рамуш Харадинай заради връзки с организираната престъпност.

В резултат на това дистанцирано поведение, косовско-албански мафиотски кланове са водещи сред престъпните групировки на запад. Според германското разузнаване това представлява огромна заплаха за сигурността в Европа. Междувременно в самото Косово много от полицейските постове се предоставят на местни жители. Те обаче са стари познати кадри, над които тегне подозрението, че са в тесни, частично семейни връзки с известни водачи от мафията. В същото време докладите на германското разузнаване, на омиротворителните сили и на ООН стоят заключени в сейфовете на управляващите в Западна Европа, четем в статията от швейцарското издание ”Велтвохе”.

Босна и Херцеговина трябваше да се превърне в пример за подражание, що се отнася до етническо помирение. Само че десет години след войната пропастите между сърби, мюсюлмани и хървати са все още непреодолими. И до днес балканската република е една разделена държава с десет кантона, 14 правителства и 145 министри. 70% от държавния бюджет се поглъщат от администрацията. От остатъка се изплащат социални осигуровки и пенсии и това при официален ръст на безработицата 40% . Резултатът – не само празни държавни каси, но и процъфтяваща корупция. Предполага се, че досега в нечии джобове са потънали над два милиарда евро от отпусканите като международна помощ средства. Според множество икономически прогнози държавата с четири милиона души население е на прага на банкрута, макар че външно това не й личи. Повечето от руините в боснеската столица Сараево са заместени от модерни, футуристични постройки. Покрай някогашната алея на снайперистите, по която по време на войната автомобилите се движеха с бясна скорост, за да избегнат куршумите на сръбските снайперисти, разположени на околните хълмове, сега са наредени шикозни фирми. Големи рекламни плакати на чуждестранни концерни примамват потребители. Богаташка прослойка от припечелили от войната бизнесмени, политици и престъпници отвръща глава от реалността на всекидневната мизерия в страната. При това Босна и Херцеговина е далеч от всички онези цели, които бяха поставени с Дейтънското споразумение преди десет години и най-вече - възстановяването на мултиетническото общество, което да способства за връщането на над два милиона души, прокудени по етнически причини от страната. Вместо това, казват правозащитници, в Босна има повсеместна практика на апартейд. Само в някои отделни общини мюсюлмани, сърби и хървати са успели да изградят отново взаимно доверие едни в други. Така наречените ”възвращенци” се регистрират краткотрайно в съответнтите служби, само докато продадат недвижимите си имоти и заминат отнова за натам, където са сред ”своите”, т.е. сред хората от техния етнос. Ето защо докато западните организации празнуват като успешен процеса на връщане на прокудените босненици, в действителност в страната се създават гета с тенденция към формиране на етнически чисти региони

.