Поглед към Балканите

Според пратеника на в. “ФАЦ” Николас Бусе въпреки реформите Съветът продължава все така да отговаря за абсолютно всичко в страната:

В продължение на десетилетия НСС беше най-могъщата и същевременно най-тайнствената институция в турската държава. Именно тук заседаваха генералният щаб на армията и политическокто ръководство, за да обсъждат насъщните въпроси на вътрешната и външната политика. Решенията от тези строго поверителни заседания имаха задължителен характер за правителството. По този начин генералите упражняваха влияние върху действията на правителството и администрацията. Неотдавна се разбра, че в продължение на повече от двайсет години съветът е провеждал дори целенасочени кампании на дезинформация против предполагаеми вътрешни и външни заплахи. Целта била да не се поставя под въпрос ролята на военните като пазители на наследството на Ататюрк. За тази дейност отговарял Генералният секретариат на НСС – една друга институция, за която също не се знае почти нищо.

Нещата обаче се промениха. През август 2003 турският парламент прие седмия пакет от реформи с оглед на подготовката за преговори с ЕС. В него се съдържаха някои нововъведения, засягащи НСС, които местните медии изтълкуваха като “разгром” на тази институция. Действително съветът бе сведен до статут на съвещателно тяло, като специално му бе отнето правото да дава препоръки, имащи фактически силата на нареждания.

Освен това Генералният секретариат за пръв път бе оглавен от цивилно лице – Ялпът Алпоган, който от време на време приема външни посетители в своя кабинет. Той е един опитен дипломат от кариерата, служил на своята страна на няколко поста като посланик. Заместникът му обаче е генерал. Освен това в новия състав на НСС политиците за пръв път са в мнозинство: генералитетът е представен от петима души, правителството от осем.

От разговора с Алпоган става ясно обаче, че някои основни неща не са се променили особено. Той представя НСС като “мозъчен тръст”, но в същото време добавя, че изготвяните там документи не можели да бъдат обнародвани, тъй като почивали и на източници от тайните служби. Генералният секретариат разполагал с “цялата информация” на турската държава, включително онази от разузнаването и външното министерство; тоест в това съществено отношение не се е променило нищо.

Същото може да се каже явно и за задачите на тази институция. С реформата от 2003 мнозина наблюдатели свързваха надеждата, че за напред – също както на Запад – НСС ще се занимава само с политиката на отбрана и сигурност на страната в най-тесен смисъл. Алпоган не оставя обаче никакво съмнение, че в Турция “няма тема, която да стои извън вниманието на съвета” – без значение дали става дума за военни, политически, икономически или социални въпроси. Все пак тук се събират 13-те най-важни личности на страната – припомня той.

Впрочем напоследък военните отново дадоха да се разбере, че продължават да се смятат за пазители на кемалисткото наследство – въпреки всички реформи. През април началник-щабът на армията генерал Хилми Йозкьок произнесе една принципна реч, в която засегна само мимоходом военни въпроси. Затова пък Йозкьок отдели основно внимание на теми като геноцида срещу арменците или водещата роля на Турция в ислямския свят – което мнозина наблюдатели изтълкуваха като предупреждение към управляващата партия да не се отклонява от прозападния курс. По сходен начин през декември НСС се опита да успокои трескавите дебати по повод условията, с които се обвързва започването на преговори с ЕС.

Генералният секретар Алпоган изобщо не може да си представи, че в близко бъдеще е възможно да се постави сериозно под въпрос ролята на военните в страната. “Още от времето на Османската империя армията тук винаги е била двигател на прогреса, тя никога не е била назадничава институция” – казва той. В това отношение нещо било възможно да се промени “само постепенно и много бавно”. Затова засега не можело да се очаква генералният щаб да бъде подчинен на министерството на отбраната, както е обичайно в демократичния свят. Алпоган дори не изключва един ден неговият пост отново да се заема от генерал.

На излизане на посетителя му се налага да се отбие до “онова” място. Това е възможно само с придружител. Алпоган изчаква на входната врата докато всичките му гости се качат в колата и маха любезно с ръка. Сякаш иска лично да се увери, че никой не се е покрил някъде в сградата.