Подем в унгарската икономика

През второто тримесечие на тази година стопанството в Унгария отбеляза прираст от над четири процента. Така новакът в Европейския съюз надмина леко очакванията на конюктурните експерти.През първото тримесечие прирастът възлизаше на 2 цяло и 9 десети процента.Въпреки засилващата се конюнктурна динамика натискът върху унгарските политици нараства , тъй като противно на всички надежди влизането на Унгария в Европейския съюз не доведе до вълна от преки инвестиции. Много чужди фирми предпочетоха съседни на Унгария страни , където заплатите са по-ниски. Според специалистите , за да предотврати евентуално прекъсване на продължителната фаза на значителен стопански растеж Унгария трябва да преобмисли някои от насоките.Авторитетният анализатор на Източна Европа Ларс Кристенсен посочва , че Унгария все още се опира на стопанския подем от предишните години. Правителството тъне в доволство и това е много опасно . Необходими са мащабни реформи така че Унгария да може дългосрочно да бележи успех при новите условия на конкурентната борба , подчертава Кристенсен.

Трудовите възнаграждения в Полша , Словакия или Чехия са значително по-ниски отколкото в Унгария.Другаде в Европа инвеститорите намират по-изгодни уславия , казва Дирк Вьолфер от германско-унгарската индустриална и търговска камара в Будапеща.

Паарламентарните избори са едва през пролетта на идната година. Още сега дискусията за стопанскополитическия курс на страната се превръща в тема на предизборната борба.Правителството в Будапеща не иска вече да прави н ниски заплати конкуренця на съседните страни. Вместо това целта е Унгария да се превърне в център за информатика и биотехнология.” Бъдещето е в изследванията и в сектора на услугите .Ние не искаме да сме държава на ниските заплати” ,, подчертава Имре Шекереш , заместник председател на управляващата социалдемократическа партия.При това за унгарската икономка има още много проблеми , като увеличаващият се външен дълг , нарасващата безработица и един огромен административен апарат. Според преценките на експерти тази година дефицитът в унгарския бюджет ще надхвърли пет процента. Въпреки това правителството планира данъчни подаръц малко преди изборите. Предвижда се през януари 2006 ДДС да бъде намален от 25 на 20 процента.” Унгария трябва да овледее дефицита в държавния си бюджет , политиците обаче нямат никакви конструктвини планове” посочва Ларс Кристенсен. Освен това помрачените отношения между двете големи партии излъчват за инвеститорите различни сигнали. Правителството иска да поощрява главно големи фирми както напоследък германската софтуерна фирма SAP. Сега вече остава малко време смята Пал Бельо , шеф на унгарския икономически инстиут Екостат.Според него , една малка страна като Унгария трябва да се съсредоточи върху една линия.Страната се нуждае от сътрудничеството между правителство и опозиция.

--------

Райнхолд Пол е всъщност търсен човек.Икономистът и специалист по банково дело е изпълнявал ръководна длъжност по целия свят-в Америка , Ирак , Либия , Саудитска Арабия , Нигерия.Той е с блестяща квалификация.Когато на 56-годишна възраст се завръща в Германия се опитва да си намери работа. 70 пъти кандидатства за работно място , но безуспешно. Ценят му извънредно много опита , но не и възрастта.Райнхолд Пол обаче не е от хората , които биха останали да се излежават сутрин и да въртят пръсти по цял ден. Той казва:

“ От личен опит в Америка и от тамошните ми спомени зная че в Америка е в реда на нещата да сътрудничиш доброволно на помощни организации и .Така попаднах в Каритас , където ме псъветваха много добре и ми казаха :”Бихме имали за Вас едно две неща “.

Така бившият мениджър попада в Германския съюз на хората с увреден слух , малко или повече случайно.Райнхолд Пол отново има какво да прави , а и новото му трудово обкръжение има полза от неговия опит и от организационните му качества.До десет часа на ден Пол прекарва в различни офиси , разработва нови структур , форсира проекти.Той отново е в своя елемент.За дортмундския експрет по трудова медицина Миихаел кастнер това е е почти идеалната реакция на безработицата.Докато при загуба на работното място много други изпадат в личностна криза Райнхол Пол се опитва да превъзмогне смислено тази трудна фаза.По думите на Михаел Кастнер:

“ Негативен случай би представлявал онзи който е фиксиран изцяло върху намирането на ново работно място и който казва че докато не намери работа , не може да прави абослютно нищо.”Който пише до двеста заявления за работа и се опитва така да се каже с глава да пробие стената има малка вероятност да постигне това което иска.Онези обаче коит пренасочат целите си и си кажат сегжа отивам да работя в чужбина или в помощна организация като Каритас , онези които проявяват гъвкавост по отношение на дефиницята на своята цел имат статистически погледнато също и по-голяма вероятност по-скоро да си намерят работа на истинския трудов пазар. “

Точно такъв се оказа случаят с Райнхолд Пол. Енергичният бивш мениджър е на път да се сдобие с платено работно място. Възможността за това отркива промяна в закона , която предвижда в концертните зали на хора сувреден слух да се предоставят съответните технически средства-нещо което трябва да се организира . Впрочем мнозина споделят професионалната съдба на райнхолд Пол.Голям брой безработнеи са отличн квалифицирани и просто искат да вършат нещо.Много социални учреждения се радват на безплатен персонал.Тази дилема открай време вдига на крак критиците , които се опасяват че вбъдеще някои работодатели ще могят да избират между платена работна ръка и ,при същата квалификация , хора които работят безплатно на доброволни начала. Вече се множат гласовете за създаването на инстанция , която да регтулир такива случаи.Създаването на такова учреждение обаче не би отговаряло на исканията за дебюрократизация и за по голяма гъвкавост на трудовия пазарТова е едно неразрешимо противорече. Експертите пък искат пълно ликвидиране на отживели структури в пазара за заетостта.Това би ознавачало да се дава път на работни места с непълен щат както и на модела за честа смяна на работното място , като освен това неплтената трудова дейност да се цени точно толкова колкото и редовната работа.