1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Познат сценарий

24 август 2007

В България етническо напрежение се разпалва обикновено когато се зададат избори. Върху тази не безобидна тенденция размишлява Явор Дачков

https://p.dw.com/p/BXcH
Снимка: dpa

Преди две години и половина в квартал Захарна фабрика бе убит човек. Това убийство бе една от основните ракети носители, които изстреляха иначе смешния Волен Сидеров по върховете на българската политика. В България се случват стотици убийства на година, много от тях – поръчковите, извършени над известни “бизнесмени” би трябвало да предизвикат истински трусове във властта. Стори го само споменатото от мен. Не за друго, а защото бе представено в медиите така – цигани убиха български професор по история. Така опакованата информация даде хляб на Сидеров, който в продължение на два месеца всяка вечер я повтаряше по една кабелна телевизия. В резултат – скованата набързо партия “АТАКА” поднесе голямата изненада на изборите, влизайки с голям процент в 40-тото Народно събрание. Вече две години тази партия се крепи на едни добри проценти въпреки, че нищко от словесния патос на нейния лидер не бе осъществено на практика. Сидеров се оказа удобната опоцзиция, както на Доган, така и на тройната коалиция като цяло. На неговия фон Георги Първанов-сътрудник на ДС и дългогодишен противник на НАТО се превърна в единствената проевропейска алтернатива на последните президентски избори. Защо ви припомням тази история. Защото от тогава насам забелязваме следната тенденция: зададат ли се избори, избухва етническо напрежение. При това – локализирано и специфично. В България живеят много етноси, разпръснати в цялата страна. Етническото напрежение се разпалва само в софийските квартали “Захарна фабрика” или “Красна поляна” и е между цигани и българи. Твърде подозрително, ще се съгласите. Не че със съжителството между българи и цигани няма проблем, независимо дали става въпрос за София, Пловдив или други градове. Този проблем обаче никоя от официалните институции не смее да постави с цялата му сериозност и с истинското му име. Всички говорят с евфемизми и не предприемат нищо. Действат единствено неправителствените организации – усвояват милиони за интеграцията на ромите, която все не може да се случи у нас.

Не искам да кажа, че проблемът е прост. Циганите очевидно не са като останалите – те имат своя култура, манталитет и начин на живот, непоносими ако живееш един етаж под или над тях или дори в същия квартал. От друга страна, те също са хора и не бива да бъдат възприемани по-различно от останалите. Общият знаменател за решаването на такива проблеми е ефективното упражняване на власт в демократичен режим. Това ще рече, че нито на циганите трябва да се дават изключителни права – да не си плащат тока, да речем - нито на останалите етноси – да издевателстват върху тях. Цигани живеят в цяла Европа. В Унгария, а и не само там, има гениални музиканти. И там, както и тук, има цигани, които чупят краката на децата си на невръстна възраст, за да ги направят професионални просяци. България обаче е една от малкото държави, където няма правила за съжителството между различните общности. Последното изречение се отнася най-вече за съжителството между цигани и българи.

Очевидно е, че имаме проблем. Също така е очевидно, че държавата не прави никакви усилия, за да го реши. Напротив, по стар социалистически обичай тя прави всичко възможно, за да противопостави двете общности в името на една политическа печалба, инкасирана в тесен частен интерес. Днес Румен Петков и Цветелин Кънчев подписват споразумение за общи действия между роми и полиция, все едно, като че ли полицията има нужда от помощник, за да опазва обществения ред. Изострената ситуация се използва от отпадналия от АТАК Расате, за да набере и той скорост, като своя бевш съратник Сидеров, а задкулисните играчи, повечето от които са колеги на президента по линия на ДС я управляват за своята цел. Целта е проста – България да се люшка в изкуствени и нерешими проблеми, докато не я сполети съдбата на Сърбия. Европейското й членство, оказва се, не е имунитет. То може да бъде бламирано по различни начини и доказаните професионалисти, заинтересовани от това, го правят с всичките си сили и възможности. Разпалването на етнически конфликт е една от тях. И дори да не бъде постигнат в крайността за която споменах винаги може да донесе политически дивидент на хората, които цял живот са се борили със Запада и са служили на Съветския съюз. Днес те пак са на власт и правят онова, което винаги са правили. Създават изкуствени напрежения и пораждат хаос.

Проблемът със съжителството между етносите е сложен, защото циганите са си цигани, но и българите са си българи. Нито първите, нито вторите обаче, които би трябвало да наложат правилата на съвместното им съжителство, са в състояние да го разрешат. Ето защо циганите в България потрошават цял столичен квартал под благосклонния поглед на полицията, а циганите в Испания свирят фламенко и привличат туристи.