1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Полет в делника

10 юни 2008

За дребното и уж незабележимото, за нещата от делника, за "летежа" и "приземяването" разказва Петер Щам - последната му книга, озаглавена "Летим", представя Бисерка Рачева

https://p.dw.com/p/EH6e
Снимка: presse

Свят, пълен с истории, е светът на швейцареца Петер Щам. Езикът, на който са написани неговите истории, докосва по особен начин. Авторът не е много словоохотлив, но историите му влизат сякаш под кожата, заговарят сърцето и душата. Последната книга на Петер Щам, излязла неотдавна в издателство “Фишер”, носи заглавието “Летим”. Малко томче от 170 страници, в което са поместени не повече от 12 разказа. Качеството им обаче е завидно. Критиците заговориха за “шедьовър”, “Нойе цюрхер цайтунг” писа дори, че Щам е майстор на човешки характери, какъвто рядко се среща в немскоезичната литература.

Мисля, че историите се срещат на всяка крачка. Светът е просто пълен с истории и накъдето и да погледнеш, ще откриеш някоя. Въпросът е да избереш онази, която има общо с твоята тема. Това са все дребни случки, които стават всеки ден, само че изведнъж дребното те грабва и си казваш: ето, това е история, от тази дреболия може да стане нещо. Това е моята тема. Грабне ли ме случката, най-важното е вече в главата ми, нямам нужда от бележник, за да го запиша.

Делнични истории

Винтертур – град в швейцарската провинция. Град като всички други: не изпъкващ с нещо особено, не голям, но не и малък. В никакъв случай не метрополия, в която всичко е някак вълнуващо. Град, в който живеят най-обикновени хора. Те имат грижи и копнежи, мечти и делнични кахъри. Винтертур е градът, в който живее писателят Петер Щам. Килерът в неговия дом е устроен като писателски кабинет, тук Щам работи вече над следващата си книга. Той не е човек на големите думи. Историите му са кратички, лаконични; Петер Щам не умува дълго над тях и в самите тях няма като че ли нищо измислено. Те просто го “спохождат”, както обича да казва авторът им.

Starenschwarm auf Nahrungssuche
Снимка: picture-alliance/ dpa

Обитателите на Винтертур са героите на тези истории. Можеха да са и от кой да е друг край на света. Хора като всички други, нищо необикновено няма в техните съдби и техния делник. Но какво тогава свързва автора с тези уж тъй невзрачни лица?

Аз съм един от тях, водя съвсем нормален живот, имам проблеми, каквито имат и всички съвсем нормални хора, например, че не приемат детето ми в детската ясла, защото местата са запълнени или пък, че пак съм хвърлил книжните отпадъци не в предназначения специално за тях контейнер. Това е животът, който ме привлича. Екзотичното никога всъщност не ме е впечатлявало.

Разказите на Петер Щам улавят

меланхолията на делника

лишен от драматизъм. Авторът просто следва стъпките на героите си в известен момент от живота им, след това им обръща гръб. Някои окачествяват разказите му като “сдържани”, дори “хладни”.

Думата “хладни” не ми харесва много. Мнозина схващат разказите ми по този начин, но според мен те изобщо не са хладни. Рикарда Хук беше казала някога за швейцарската литература, че тя често е като вулкан, който още не е изригнал.

Огънят е, сиреч, под повърхността, лавата не се разлива, но чувства у героите му несъмнено има, настоява Щам. И най-често, всъщност почти винаги децата са тези, които предизвикват изблик на чувства в разказите на Петер Щам. Например синът Метао. Децата объркват плановете на възрастните и разкриват съвсем нови перспективи. “Летим” – изведнъж такова нещо се оказва възможно. За секунда поне. После земното притегляне отново става по-силно. Подобни моменти на “летеж” и “приземяване” познава всеки, от собствен опит. Удивителното в книгата на Петер Щам е, че успява да улови тези моменти в непретенциозен, почти лишен от емоционална окраска език.

Просто се опитвам да трансформирам в слово образите, които нося в главата си, казва авторът.

Така, че чрез езика те отново да се превърнат в образи в главата на читателя. Това е много концентриран труд. Само че не може да се обясни толкова просто. Често препрочитам историите и така проверявам дали при прочита образите отново възникват.

Опитваш се да уловиш колкото се може по-точно неясното чувство, казва един от героите в разказите на Петер Щам. И описва точно онова, което прави авторът, здраво вкоренен в неговия невзрачен, средностатистически Винтертур и същевременно домогващ се ако не чак до звездите, то до някой облак, зареян високо в небето.

Традицията на малките истории

Този “полет” на неговите тъй земни разкази за делничните неща от живота в делничния, уж тъй невпечатляващ свят на затрупаното ни с дребни грижи настояще странно и неочаквано напомня за традицията на един забравен предшественик на Петер Щам – австриеца Петер Алтенберг и неговите “малки истории”, публикувани век преди епохата на детската ясла и екологичното отпадно стопанство.

Животът на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава със собствени сили да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума – да ги направи вкусни и смилаеми.

Така окачествява Алтенберг своите разкази за мимолетното и наглед нищожното. Оценката му датира от началото на миналия век. Но е сякаш стъкмена точно за разказите на Петер Щам - един чудат идеалист, който открива удивителното в света, случайно пръснато, било то и като угарки в пепелниците на делника.