Политика без концепция

Странното е, че популярността на Буш отбелязва отрицателен рекорд в ситуация на стабилно развитие на икономиката, след проведени общо пет досега данъчни намаления, и когато в Конгреса доминиращо значение има неговата Републиканска партия. И въпреки това популярността на Буш за пръв път падна под 30%. На какво се дължи това ?

Единият възможен отговор е : Ирак и Гуантанамо. Ако това беше истинската причина обаче, опозицията отдавна да е прекратила колебливата си тактика на търсене и опипване и да е преминала във фронтална атака срещу Буш. Подобно нещо обаче засега няма. Другият възможен отговор гласи : На избирателите е омръзнал не толкова самия Буш, колкото висящото положение в Ирак, в борбата срещу Ал Кайда, по отношение на Иран, както и в провеждането на някои вътрешнополитически реформи. В подкрепа на тази теза говорят няколко социологически допитвания. 70% от анкетираните заявяват, че подкрепят подслушванията на телефони, включително и в САЩ, ако това е свързано с борбата срещу Ал Кайда. 60% пък биха подкрепили военният удар срещу Иран като последна възможност. На въпрос беше ли войната в Ирак грешка ? 60 % от анкетираните отговарят положително. Мнозинството обаче е против незабавното изтегляне от страната. То смята, че е крайно време в Ирак да се установи някакъв забележим напредък. Американското население, в голямото си мнозинство, не оспорва нуждата от свалянето на Садам Хюсеин от власт. Затово пък 70% от анкетираните американци смятат, че правителството на Буш не предприема достатъчно мерки в името на общото благо на обществото. Друга съществена критика е ,че законите, приети по времето на Буш не дават цялостна картина за някаква целенасочено преследвана вътрешна политика, а представляват кръпки по различни теми и въпроси, издаващи липсата на концепция.

Голяма част от онези, които считат, че Америка преследва погрешен курс, намират Буш не прекалено агресивен, а обратно – прекалено мек. Гражданите искат най-сетне да видят резултат от антитерористичната борба, която поглъща все повече и повече средства. Ситуацията прилича на тази в къща, където е спукана водопроводна тръба и чийто обитатели от три години живеят в провизориуми и непрекъснато плащат сметки, докато водопроводчикът сякаш не прави нищо друго, освен да се заслушва в нови подозрителни звуци. Обитателите на къщата обаче са овлядяни от желанието, най-сетне ремонтът да приключи, и те да могат да живеят в нормални условия. Да се постигне пробив във вътрешната политика в момента изглежда почти изключено, тъй като партийните крила на републиканците се блокират едни дрвуги. Що се отнася до пробив на фронта на антитерористичната борба – Буш работи по този въпрос. Пита се обаче, докога ще стигне търпението на избирателите.