Политическата борса е в разгара си

Пътувам от летището към къщи с такси. Шофьорът пуши люти цигари, но поне е отворил прозореца. Слуша радио, купил си е евтин вестник, който все пак не носи името „Шок” или „Транс”. Човекът иска да е информиран, и то не само за „илита”. Демонстрира крайни позиции по всички въпроси и гняв към властта, но не псува на всяка дума. С охота ме брифира за кризата с боклука, къде и как го извозват. От наблюденията минава към изводи. Накратко: искат да изиграят Борисов, щото е силен.

Тема номер две: „Кремиковци”. Напук на очакванията ми, той е за пълното затваряне на комбината. „Не може повече, просто не може. Производствата са свързани, спреш ли едното, закопаваш и другото.” Хората остават без работа? Ами, всички сме минавали през това, отговаря ми той. „Има огромни дългове, земята под комбината вече е разпродадена. Ще ни е скъпо и да го затворим завинаги”. Трудно ми е да му възразя. По радиото споменават синдикатите. „Никой не е видял от тях добро, еей, глей ква сграда имат, само наеми прибират.” Не разполагам с аргументи за спор.

За съжаление още не знам, че току-що се е родила парламентарната група „Ред, законност и справедливост” и независими депутати й се лепят като мухи на мед. В противен случай щях да проверя дали за шофьора на таксито

Яне Янев е новият месия

който ще въздаде всички онези неща, които се съдържат в името на партията му. Той несъмнено изпусна малко клапата на общественото раздразнение от наглите кражби по време на управлението на тройната коалиция. От неговите папки последно изскочиха скандалът „Мургина” и заменките. Но Янев трудно ще мине за „ново лице”, а въпросите кой му дава информацията и парите за лъскавия офис, смущават и най-лековерните.

Този нов факт не е бил известен и на анкетираните от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) през март и те дават, така да се каже, класически отговори. Според представителното изследване пет политически формации щяха да влязат в българския парламент, ако изборите се провеждаха сега. Това са ГЕРБ, БСП, "Атака", коалиция СДС-ДСБ и ДПС. Данните показват, че борбата ще е тежка, както за първото, така и за третото и четвъртото място.

В изследването 27% от гласоподавателите подкрепят ГЕРБ , 19% биха дали гласа си за БСП, 11% за „Атака”, в голямата си част нискообразовани и с ниски доходи. Почти 70% от гласувалите за „Атака” през 2005 биха повторили вота си и днес, тоест Сидеров ги е разочаровал в много малка степен. Твърдите привърженици на ДПС също са константа, според изследването. На този вот явно не са се отразили скандалните злоупотреби с пари по САПАРД, нито пък заменките на гори, свързвани директно в пресата със земеделския министър. Имиджът на ДПС не е пострадал, според данните на НЦИОМ, и от смущаващото самоубийство на Емин, началник на кабинета на Доган, в „сараите” на движението през миналата есен. Дясната коалиция СДС –ДСБ, ако устои до изборите, ще привлече 7% от българските гласоподаватели, повечето от тях – млади, образовани и столичани.

Предизборната надпревара силно се ожесточи

През изминалта седмица в българския парламент депутатите се бламираха взаимно и така, по-скоро за добро, не бе приет нито един законопроект. Гражданите си отдъхнаха, че засега МВР няма да прониква „с развързани ръце” в разговорите им по телефона или в чата. Засега няма да избират мажоритарни депутати от пропорционални листи, а коалициите да прескачат 8-процентова изборна бариера.

Предизборният пиар достигна върхове: едни политици станаха тв репортери (срещу заплащане), а други пък участват в риалити формати с плеймейтки и чалга звезди, водени единствено от благородни каузи. На този фон дербито Станишев-Борисов изглежда някак невинно.

И светлите християнски празници Цветница и Възкресение Христово, няма да сложат край на битката, защото време до изборите не остана. Българските избиратели има да видят още удари под кръста и политически предателства, защото най-страшното явно не е да се отречеш от идеите или от довчерашните си приятели в политиката. Най-страшното е да напуснеш парламента и да се върнеш към гражданската си професия. Ако си я имал.

Автор: Антоанета Пунчева/Редактор: Александър Андреев