1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Политическата десница в България

9 май 2005

“ Безнадеждно разединение”-така е озаглавен следният анализ на специалната пратеничка на вестник “Фрнкфуртер Алгемайн Цайтунг “ в София Карола Капс за състоянието на българските десни партии на фона на предстоящите парламентарни избори.

https://p.dw.com/p/At1J

Парламентарните избори в България през юни действително носят европейски почерк . Тъй като е предвидено на първи януари 2007-а страната да влезе в Европейския съюз българските избиратели излъчват през юни също и правителството и депутатите , които от 2007- нататък ще представят България в Съвета на Европа и в Европейскя парлмент. Това обяснява интереса на представените в Европейския парламент партии към българската предизборна борба и защо тези партии влизат в София също и в ролята на предизборен съветник. Фракцията на европейските народни и демократически партии дори прехвърли в София засдание на своето ръководство за да засвидителства с този жест подкрепата си за десните партии в България. Председателят на фракцията Герд Пьотеринг подчертава, че европейската народна партия се разглежда като истинска партия на

разширяването и не крие желанието в парламентарните избори в България да спечелят десните партии .По-малко от два месеца преди изборите десницата в България обаче е безнадеждно разединена. При това многобройните малки десни партии не биват разделяни от някакви противоречия по същество. Консенсус не може да се постигне поради лични съперничества. Лидерите на рзличните крила не искат да разберат , че победа срещу сплотените социалисти , но също и срещу правителствения ръководител Симон Сакскобургготски и неговото “ Национално движение Симеон 2 “ е възможна само ако раздробената десница се обедини в коалиция и излезе с обща листа.

Апелът на европейската народн партия към СДС , към Народен съюз и Демократическата партия да обеднят десницата бе възприет учтиво от присъстващите партйни лидери . От тях обаче не можа да се чуе нищо повече освен обещанието че в предизборната борба нямало да се отправят лични нападки. Хаосът и разцеплението в десния лагер само укрепват позициите на социалистическата партия, която според прогнозите ще излезе от предстоящите избори отново като най-голямат политическа сила.Нблюдатели очакват че някои малки десни партии като Народен съюз или Демократическата партия няма да преодолеят петпроцентовта бариера.Тов пък от своя страна би открило за “ НДСВ” възможността да се утвърди като втора политичска сила.Министър-председателят Сакскобурготски за когото се казва , че е отворен за всякакви коалиции би имал по този начин шанса с помощта на соцалистическата партия отново да стане министър-председател. Още сега се спекулира , че в коалиционно правителство с БСП Кобургготски ще остане премиер само до президентските избори през 2006-а година след което щяло да се стигне до смяна на постовете между сегашния президент Първанов и Сакскобургготски. Възможно е такива спекулации да се отричат.Преди шест години обче никой не предполагаше че синът на бившия български цар ще се завърне след 55-годишно изгнание и носен от вълната на народен възтрг щ стане министър-председател. Точно толкова малко можеше да се предвиди че Кобургготски ще изакра цял мандат че ще устои на пет вота на недоверие че има сега добри изгледи да бъде преизбран.Тук проличава таланта на министър-предсесдателя да забива клин между противниците си и да кове колициите необходими за собственото му политическо оцеляване. Но който и да спечели изборите , в предначертания път на България към Еврпейския съюз няма да се промени нищо. След падането на Тодор Живков БСП окончателно съсипа и ограби страната.Едва при консервативния министър-председател Иван Костов настъпи стабилизиране на паричната единица , започна траен процес на реформи и се положи основния камък за членството в НАТО и за предстоящото членство в Европейския съюз. Междувременно обаче също и социалистите искат да направят всичко възможно за да не се уязви солидния стопански растеж , който прз последните години подобри донякъде скромното жизнено равнище на 7 милион и 200 хиляди българи. През 15-те години след промяната избирателите от всички политически лагери бяха разочарвани най-малко по веднъж. Върху всички правителства , дори и върху кабинета на Сакскобургготски падат подозрения за корупция. Никоя партия не може да се представи като непохабена сила , която да въодушеви избирателите .До приемането в Европейския съюз България трябва да изпълни още много условия.