1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Политическата корупция

4 юли 2006

Вчера в столичния хотел Радисън се проведе международна конференция на тема “Политическата корупция: предизвикателства и механизми за противодействие”

https://p.dw.com/p/Asuk
Снимка: AP

Конференцията бе организирана от българския клон на международната организация “Прозрачност без граници”, заедно с комисията за борба с корупцията към Народното събрание и с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Гости на форума, който се провежда в период на сериозни политически сътресения в България, предизвикани както от мними, така и от истински корупционни скандали във висшите етажи на властта, бяха експерти от секретариата на Transparency International в Германия; експерти от Италия и Португалия.

Непосредствената цел на организаторите бе да анализират резултатите от две национално представителни проучвания за финансирането на предизборната кампания през 2005-та година, на базата на които бе създаден Индекс за прозрачност – първи по рода си в Югоизточна Европа. А в дългосрочен план – да се изгради обществен консенсус за цената на политическата корупция и необходимостта от предприемане на съвместни действия за нейното намаляване на базата на система за оценка и мониторинг на проявите, които наблюдаваме в публичния сектор.

Индексът за прозрачност за миналата година сочи стойност 2.66, при възможни показатели от 0 – тотална липса на прозрачност, до 10 – мексимално почтен и открит начина на партийно финансиране. Авторите отбелязаха, че стойности под 5, какъвто е “българският случай” издават значително обществено недоверие към политическите партии и при устойчиво запазване на такива показатели съществува риск от компрометиране на демократичния политически процес.

Ето някои от най-важните изводи:

- водещите стандарти за прозрачност при финансиране на политическия процес утвърдени от световната антикорупционна коалиция Transparency International – макар да са известни, не се прилагат последователно.

- Съществуват законови празноти и несъвършенства, а там, където нормативната база я има, практиката по нейното приложение не отговаря на очакваянията и изискванията.

- Упражняването на финансов контрол е нередовно, епизодични са санкициите наложени при констатирани закононарушения.

- Политическата корупция се проявява с особена изобретателност по време на предизборни кампании и изпълнение на обществени поръчки.

- Търгува се с влияние и случаите на злоупотреба с власт надминават прага на допустимото в една страна, която след по-малко от година ще влезе с Европейския съюз.

Как точно ще стане това при така очертаната картина?

Според един от българските експерти най-неблагоприятният вариант е българските корупционни схеми да се интегрират с европейските и от тази принадена стойност да нараснат рисковите нива за корупционен натиск в управленските процеси.

Единственият изход, който е колкото спешен, толкова и утопичен, е наличие на политическа воля за ангажиране с ясна стратегия за повишаване на прозрачността и почтеността.

Повечето от българските политици обаче живеят с някакво перверзно съзнание, че шансът им да пресекат политическата сцена няма да се повтори, и се стремят да употребят този маршрут преди всичко за лична изгода. И това ще е така, докато критериите у нас изтласкват напред не професионалиста, а партийно послушният поданик.