1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Политическата опозиция в Азербайджан се организира

8 юни 2005

След Грузия, Украйна, Киргистан и Узбекистан, политическа опозиция се надига вече и в Азербайджан. В републиката на Каспийско море през ноември престоят парламентарни избори. Миналата седмица в столицата Баку хиляди хора демонстрираха за свободни избори, за свобода на печата и събранията. Подробности от Гезине Дорнблют.

https://p.dw.com/p/Atrx
Опозицията протестира пред централата на правителството
Опозицията протестира пред централата на правителствотоСнимка: AP

Режимът не си поплюва. Преди няколко седмици полицията нанесе побой над демонстранти, а лидерът на опозицията прекара няколко дни в ареста. Имаше и заплахи с изтезания. По примера на своите връстници в Грузия и Украйна, азербайджанските младежи постепенно сформират протестно движение. След “Пара” в Украйна и “Кмара” в Грузия, те също на свой ред искат да съдействат за мирна смяна на властта. Движението им се нарича Йох (не на азербайджански) и тези три букви, изписани със зелено вече могат да се видят по стените в Баку. Един 18-годишен младеж казва:

“Скоро хората ще виждат навсякъде този зелен цвят и ще си казват: дойде пролет.”

Йох обозначава несъгласието на младите с действителността в Азербайджан. Така те казват “не” на корупцията, на диктатурата, на авторитарния режим на клана Алиеви, на безработицата.

“Вече повечето хора знаят какво е Йох, но още не са се записали като членове при нас. Очакваме, че в най-близко бъдеще ще получаваме все повече електронни писма със заявки за членство. Хората трябва да разберат защо е важно да кажат “не”. Ние пък трябва да се погрижим да не ги е страх. Тук толкова дълго са ги потискали, че ще ни трябва доста време, докато ги освободим от страха.”

Цели 25 години Азербайджан се управлява почти без прекъсване от един и същи човек: Гайдар Алиев. Навремето той беаше първи секретар на КП на съветската република Азербайджан, после стана президент на независимата едноименна държава. Преди година и половина, след доста съмнителни избори Алиев предаде властта на сина си Илхам. Страната е затънала в корупция, повече от една трета от хората живеят под границата на бедността. Преследвания има не само срещу опозицията, но и срещу независимите журналисти. Младите хора от Йох са твърдо решени да променят това положение. На една от срещите им веднага се вижда колко много работа предстои: да се изготвят и отпечатват листовки и зелени фланелки, да се търсят спонсори, помагачи и членове.

“Надяваме се, че след два месеца цял Азербайджан ще бъде в зелено. Зеленото е символ не само на пролетта, но и на нашите мирни намерения. Надявам се и полицията да разбере, че ние сме против насилията.”

Този млад човек през зимата е бил в Украйна и лично е преживял тамошната “оранжева революция”. Преди това е участвал и в семинар в Канада, посветен на мирната политическа съпротива.

“В момента готвим специални послания до полицаите, в които казвам: Вашите началници ви заповядват да ни биете, само защото те лично искат да си живеят добре, да бъдат оставени на мира и да продължават да грабят хората. Питаме ги: нима е във ваш интерес да биете своите собствени братя и сестри? Освен това винаги, когато полицията се появява на нашите сбирки, ние се усмихваме и им говорим: Дори да ни убиете, ние пак ще ви обичаме, защото вие сте нашата полиция. Днес може би ще ни биете, но кой знае, утре вече сигурно ще ни пазите.”

Младият човек, която разказва това, сам вече е патил от полицейски произвол. През май прекарал пет дни в затвора уж за съпротива срещу властта и бил освободен едва след многобройните протести на чуждестранни организации. Двама други актививисти били задържани от цивилни агенти и подложени на побой, защото раздавали позиви срещу авторитарния режим. Заплахите с нови арести и изтезания продължават и до днес, но младите хора не губят духа си. Те особено разчитат на международната подкрепа.

“Азербайджан е член на Съвета на Европа. Държавата е поела ангажимента не употребява насилие и да се придържа към международните стандарти.”