Политическите лъжи и гражданската позиция на обществото в постмодерния свят

Анализът на Унгарските събития, които Европейските медии наблюдават много внимателно, поставя два ключови въпроса:Първият е за степените на допустимо откровение във висшите етажи на властта. Вторият е за обема от истини, които гражданското общество на една страна, която все още помни своето тоталитарно минало, е готово да чуе.От тук нататък могат да бъдат развити поредица от морални казуси, които изследват груповото поведение на хората и начините за диалог с тях в кризисни ситуации.

Кое предизвика кризата?

Едно признание на унгарския премиер Ференц Дюрчани на закрит партиен форум, че правителството му е лъгало “сутрин, обед и вечер”, за да спечели изборите през април.

Интересно е, че шокиращото в тиражирания запис не е самото признание – всички правителства, които искат да останат на власт и всички, които се готвят за избори (нека не забравяме това!) обещават повече, отколкото могат да изпълнят; в този смисъл всички лъжат и обществото знае това добре! Шокиращото за хората е, че премиерът е използвал недипломатична лексика, назовал е факта директно, без да се опитва да търси смегчени синоними, без да използва евфемизми: “Лъгахме сутрин, обед и вечер!” – е цитатът, който от няколко дни тиражират всички медии.

Тази емоционално натоварена фраза заслужава да бъде анализирана обаче и през друга призма: самопризнанието, което тя носи съдържа морално осъждане: ЛЪГАХМЕ! и това предполага висока степен на емоционална съпричастност със съдбата на собствената страна и собствения народ.

Лъжите, маскирането на очевидните несъответствия между думи и дела (независимо дали говорим за Унгария, Естония или България), с което всички ние сме свикнали, е много по-цинично, отколкото откровеното признание.

Друг е въпросът как трябва това самопризнание да бъде поднесено на хората. Друг е въпросат какво са готови да чуят те.

Унгарците излязоха на улицата и отказаха да се подчинят на органите на реда.

Тази криза, която е безпрецедентни по масовост след 89-та година, е предупреждение какво може да се случи и в други държави от Централна Европа. Особено в онези от тях, чието население има традиции да отстоява своите позиции с активно гражданско поведение. В този смисъл България все още прави изключение.