Политическите промени в Беларус изискват време
7 април 2006Надеждите се свързват с водачът на беларуската опозиция Александър Милинкевич – честен и смел политик, който беше съперник на Лукашенко в изборите за президентския пост на страната. Междувременно Милинкевич успя да се профилира допълнително и да спечели симпатиите на Европа. Той съумя да покаже на своите сънародници, но и на останалата Европа, че съществува алтернатива на авторитарния режим на белоруския президент.
Милинкевич не е революционер, нито подпалвач или бунтовник. Макар, че онези, на които принадлежи властта в Беларус се опитват да криминализират и дискредитират всички, които изразяват протест срещу диктатурата. Настойчиво, но и с чувство за мярка той поиска подкрепа за тази съпротива, знаейки добре, че в Беларус не може да има бърза смяна на властта, защото в страната има само наченки на протестно движение. За разлика от Украйна, където по времето на “Оранжевата Революция” вече съществуваха демократични структури и независими медии, политиическите промени в Беларус не са непосредствено предстоящи.
Александър Миликевич призова Европа за подкрепа и разясни, как си я представя: като помощи за изграждането на гражданското общество в Беларус под формата на стипендии за онези студенти, които бяха изключени от университетите след като участваха в протестни демонстрации, като подкрепа за медийни проекти, стимулиращи нецензурираната информация, и най-вече като санкции срещу режима. С две думи белоруската опозиция очаква от Европа солидарност. Това е легитимно искане, което не бива да бъде пренебрегвано. Не бива противниците на режима на Лукашенко, независимо, че се още доста слаби, да бъдат изоставяни сами на себе си. Смелите демонстранти в Минск, част от които все още са в затвора - са заслужили респект и подкрепа. Европа трябва да им предложи нещо повече от загрижени апели и необвързващи резолюции. Европейските външни министри ще имат възможност в началото на идната седмица да покажат дееспособност и солидарност, ако наистина предприемат санкции срещу Лукашенко и водещи представители на неговия авторитарен режим.
Германското правителство може да направи и нещо повече: то може да се опита да убеди Русия, че е политически мъдро да се дистанцира от режима на Лукашенко. А следващата подобна възможност се открива в края на април – по време на руско-германските правителствени консултации в Томск. Ангела Меркел би трябвало да припомни на президента Путин, че неговият стремеж към международно зачитане и приемането на страната в групата на Г-8 носи със себе си и определени задължения. Който крепи диктатори и им отпуска кредити по геополитически съображения, не само се излага пред света, но и губи всякакво политическо доверие. Независимо от всичко това, е редно да се припомни, че демократичините промени в Беларус изискват още много време, смелост и подкрепа. Европа трябва да се въоръжи с търпение.