Политически битки при избора на кандидати за президент

Винаги е имало политическа демонстрация на мускули и пазарлъци при търсенето на кандидатури за бъдещ президент. Този път обаче задкулисните битки сякаш бяха по-активно изразени от друг път. По традиция обаче, основният въпрос- а именно - кой е най-добрият кандидат от гледна точка на интересите на цяла Германия ?- и този път не беше приоритетен.

Президент явно ще стане Хорст Кьолер - шеф на МВФ, който несъмнено е опитен финансов експерт и респектирана личност, открита към света. Все пак Кьолер е "неполитическо " и компромисно решение и поне за известно време ще продължи да носи етикета на " кандидат -второ качество". Излишен се оказва вече въпроса, дъли за Германия не би било по-добре да има държавен глава с широк политически опит, още повече че става дума за момент, в който хората в страната търсят нов ориентир с оглед на нужните реформи? Тоест президент, който да мисли в категории, различни от тези на международните финансови пазари. Хорст Кьолер обаче шще получи своя шанс и вероятно ще знае как да се възползва от него. Никой не вярва сериозно, че на избора във Федералното събрание на 23 май, изненадващо избраната от социалдемократите и зелените кандидатка Гезине Шван - досегашна президнтка на Университета "Виадрина във Франкфурт на Одер - има и най-малък шанс за успех. Социалдемократите и зелените са в малцинство във федералното събрание, така че издигането на кандидатура от тяхна страна има повече ритуално, отколкото реално политическо съдържание. В тази връзка не може обаче да не се отбележи критично, че винаги жени стават жертва на подобни безперспективни политически ситуации. Покерът в редиците на опозициооните християндемократически партии беше доста прозрачен. Председателката на християндемократите Ангела Меркел иска да се утвърди като кандидатка за канцлерския пост през 2006 година. Нейното най-голямо желание беше да види съперника си за този пост - баварския президент Щойбер - като държавен глава, вместо като конкурент. Щойбер обаче няма никакво намерение да се откажза от претенциите си за канцлерския пост и поради това заложи на кандидатурата на Волфганг Шойбле. Него пък - Ангела Меркел не желаеше да подкрепи, защото не беше сигурна, че ще го подкрепи и цялата партия. Всичко това доведе до твърде колебливия и курс на преговори, довел в крайна сметка до това, че християндемократите се подчиниха на свободно-демократическата партия - с нейна помощ именно те полуават мнозинство във Федералното събрание. Меркел не можа да прояви смелост, нито пък рискува с предлагането на собствена - християндемократическа кандидатура - например тази на министърката на културата в провинция Баден Вюртембург Анетте Шаван. В резултата на всичко това победител излиза партията на свободните демократи - в мометнта тя представлява едно съвсем незначително малцинство от германските избиратели, но затова пък има правото да определя бъдещия държавен глава.

Най-висшия пост в държавата на Германия - президентския - и досега е преживявал не една и две атаки или трудни изпитания. Отсега е ясно, че не след дълго спокойствието ще се възстанови, а Хорст Кьолер го чакат пет дълги години на президентския пост.