Политически вихри в Румъния

По инициатива на опозиционните социалисти, парламентът трябва да реши още тая седмица, дали да се състое референдумът, който е нужен за отстраняването на президента Бъсеску от власт. Това обаче може да се превърне в автогол за противниците на Бъсеску, защото президентът е най-популярният политик в страната.

От Великден насам Търичану управлява кабинет на малцинството, състоящ се от Националлибералната партия и от партията на унгарското малцинство, който се толерира от социалистите. Преди това Търичану уволни министри на предишния коалиционен съюзник – от Демократическата партия. Тази партия е творение на президента Бъсеску. Той самият, по статут е надпартиен, но задкулисно дърпа конците на демократите.

Новият кабинет на Търичану поражда подозрения, че активните действия срещу разпространението на корупцията от времената преди приемането на страната в ЕС, вече са приключили. Уволнена беше министърката на правосъдието Моника Маковей, която се ползваше с голямо уважание в Брюксел поради това, че се опитваше по-ефективно да контролира имотното състояние на румънските политици. На нейно място беше назначен 30 годишният Тудор Киариу, който се отличава главно с предаността си към Търичану. Двама други нови министри преди са били на работа в оспорвания румънски петролен концерн Ромпетрол Груп, чийто основен акционер е Дину Патричиу. Патричиу е подсъдим за измама и е най-важният спонсор на либералната партия на премиера Търичану. Въпросните министри заемат възлови позиции, които им позволяват да разпределят огромни бюджетни суми. Министърът на отбраната Мелешкану освен това е подозиран като бивш сътрудник на Секуритате. Букурещката гражданска организация “Коалиция за чист парламент” нарече седем от сегашните министри в кабинета “незащитими”. Организацията поддържа обвиненията на Бъсеску срещу Търичану, според които премиерът е близък до икономическата мафия в държавата.

Първаночално свикването на референдум за отстраняването на Бъсеску от власт изглеждаше неизбежно на фона на многобройните му противници. Бъсеску обаче на свой ред отвърна на техния удар с контраатака: Той заяви, че ще подаде оставка като президент, ако парламентът вземе решение за референдум. Ако Бъсеску напусне поста си, ще трябва да се проведат предсрочни президентски избори. Недостатъкът за неговите противници се крие в това, че в подобен случай, те ще трябва да издигнат контра-кандидати за поста на държавен глава, с каквито обаче не разполагат. Затова от средите на социалистите изведнъж се чу, че възникнали някои възражения срещу свикването на референдум. На практика никой в Румъния не се съмнява, че Бъсеску ще надживее както евентуален референдум за свалянето му от власт, така и че ще спечели нови президентски избори, ако те се свикат предсрочно. Де факто искането на социалистите за отстраняване на Бъсеску от власт е само трик да стабилизират собствената си власт, без да се налага да отиват на опасни за тях предсрочни избори. Защото ако се свика референдум за отстраняването на Бъсеску, до провеждането им, той би трябвало да напусне поста си и да предостави пълномощията на вторият по ранг човек в държавата – председателя на Сената Николае Вакарою от опозиционната социалистическа партия. По времето на едномесечното временно управление на Вакарою, парламентът би могъл да приеме закони, ограничаващи пълномощията на президента и особено контролните му функции над тайните служби.

В Румъния тепърва предстоят безконечни борби за надмощие. Румънската политическа класа е на път, да доразруши и малкото останало доверие на румънците в демократичните институции.