Политически интервенции заплашват бъдещето на еврото

Ако преди десетина години повечето хора се питаха - нима от еврото наистина ще има полза, как така ще бъде установена единна парична политика в няколко държави, дали въвеждането на еврото не е причина за поскъпването на толкова много стоки, днес без съмнение единната европейска валута може да се похвали с успешна история зад гърба си. И именно хората в Германия имат особено голяма полза: нивото на инфлацията и лихвите са толкова ниски, колкото рядко се е случвало във времената на германската марка. Въпреки високите цени на горивата и поскъпването на хранителните продукти еврото прояви

изключителна стабилност

до такава степен, че се конкурира с глобалната водеща валута долара. Германският износ печели най-вече, тъй като при всяка малка криза съседните държави обезценяват валутите си и по този начин могат да изнасят проблемите си в Германия.

Основен принос за успеха на единната европейска валута има Европейската централна банка - един вид отражение на младата валута и именно това, което и Европа би била с удоволствие: мултинационална и едновременно единна, ефективна, способна да се справи с кризите. Но - дали опирайки се на тази институция бихме могли и в бъдеще спокойно да влагаме спестените си евро в застраховките живот и да се надсмиваме на онези, които в страх от хиперинфлация купуват недвижими имоти с големи лихви? - За съжаление не.

Успехът от първите 10 години - под заплаха?

Европейската централна банка е под натиск, който идва от две посоки. Пазителите на валутата са изправени пред един конюнктурен коктейл, който изобщо не е желан. Доскоро просперирали страни като Испания или Ирландия са застрашени да се превърнат в кризисни. Същевременно обаче нивото на инфлацията в Европа е твърде високо - три процента. Стутатът на Европейската централна банка предопределя как трябва да се постъпва в такава ситуация - нейната главна цел е да поддържа цените стабилни. Респективно - не трябва да се съобразява с отслабените икономики и вследствие да увеличава лихвите. Тъй като само по този начин би могла да предотврати фаталното отражение върху народните стопанства на драстичното увеличение на цените на горивата - подобно на случилото се през 70-те години.

Но - още отсега е ясно, че политиците няма да го допуснат това. Действително - Централната банка е независима. Но в нейната архитектура има слаби места, които позволяват на политиците бавно, но сигурно да увеличат влиянието си. Съветът на банката, който взима решенията в сферата на паричната политика, става все по-хетерогенен и все по-голям. И няма по-добър повод от десетгодишнината на банката за позоваването на нейните силни страни - които са най-вече независимостта и досегашната удивителна единност. Което обаче ще е възможно само ако се намали броят на членовете на съвета.