Положението на ромите в България

Нищо не може да й попречи: нито жестокият студ, проникващ през прокъсаното й джинсово яке, нито застрашителното ръмжене на кучето, което внимателно следи всяко нейно движение. Младата жена преравя кофата за боклук едва ли не педантично. Най-после намира нещо използваемо – изважда голяма, мазна пластмасова торбичка от кофата и стиснала здраво плячката си, побягва към групата жени.

Съвсем за малко ромите се задържат в квартала, където живеят българи; след това се оттеглят в своя си свят. Той започва на около стотина метра зад последните панелени блокове, зад последната спирка на трамвайна линия номер 10, водеща от центъра на София към северната част на града. Между ниските, неизмазани къщи на ромския квартал се носи пушек. Мирише неприятно на изгорена пластмаса. ”Факултета” – така наричат този квартал. Впрочем, сред населението циркулират и по-злостни наименования на ромските квартали – например на този, разположен край летището, му викат ”Ивицата Газа”. Посланието на подобни наименования е ясно: ”Ние, българите не искаме да имаме нищо общо с циганите, нека те да си стоят в гетото.”

Последицата от тази изолация е бедността, която нерядко води до престъпност, а това само още повече засилва предубежденията към и без друго необичаните роми. Българските власти са наясно относно крайно тежкото положение на ромското малцинство. ”От 200 хиляди души, получаващи социални помощи, 80% са роми”, казва Николай Ангелов, държавен секретар в българското министерство по социалните въпроси. Сега тежката съдба на ромите трябва да бъде смекчена. Министър-председателят Симеон Сакскобурготски и други правителствени шефове на източноевропейски страни подписаха наскоро в София декларация под мотото: ”2005 до 2015 – десетилетие на интеграцията на ромите”.

Водачите на българските роми приемат скептично усилията на държавата: ”Социалната политика на правителството е хаотична, от това сме засегнати главно ние, малцинствата”, казва Златко Младенов, заместник-председател на международния съюз на ромите. Ето защо българските роми искат да поемат бъдещето си в свои ръце. В началото на седмицата в София се срещнаха шефовете на деветте най-големи ромски партии, за да изградят обща платформа. Младенов бе избран за генерален секретар на платформата. Той е уверен, че чрез обединяване на силите в следващите избори ромите ще могат да спечелят повече места в парламента. ”Разчитаме на гласовете на нашите избиратели, в България има все пак един милион роми.”

Властите твърдят, че тази цифра е значително по-малка, а именно 400 хиляди. Младенов възнамерява да се бори преди всичко срещу дискриминацията на ромите на пазара на работната сила. ”Разпространено е предупреждението, че ние, ромите не искаме да работим, но това не е вярно. Преди работехме.” Като казва ”преди”, той има предвид времето на комунизма. Тогава много роми работят в мините, в големите фабрики и текезесетата, в селскостопанските предприятия.

Димитър Иванов също с меланхолия си спомня старите времена на комунистическата диктатура. Иванов е кмет на Баня, където живеят главно роми. Повечето от тях са безработни. ”При комунизма за ромите беше задължително да работят и да ходят на училище”, казва Иванов. Според него образованието е много важно и желае всички деца в Баня да ходят на училище. За постигането на тази цел той залага на столовата: само който ходи на училище, получава обяд в столовата. По такъв начин през последните години броят на учениците е нараснал с една трета. Проектът се подкрепя от австрийската организация на ”Каритас”. Иванов се надява, че ще се променят и други неща. В софийските ромски квартали хората обаче са изгубили надежда и продължават да ровят в кофите за смет.