Положението на Турция в Страсбург

Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи бе ратифицирана в Турция още през 1954-та година. Оттогава не са спрели жалбите срещу суверенни решения на турското правителство и на турското правосъдие. Решенията от Страсбург, зад които стои политическият натиск от страна на Съвета на Европа и на Европейския Съюз, доведоха до значителни промени, започващи от подобряване на зачитането на политическите свободи и правата на човека и стигащи до увеличен граждански контрол върху армията. Преди тези присъди в съдебните решения на въпросите, касаещи държавната сигурност, винаги участваше поне един военен съдия. Европейският съд в Страсбург реши, че това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и допринесе по този начин за укрепване на гражданското общество в Турция.

Миналата година в Страсбург бяха внесени 2918 жалби срещу решения на турското правителство и правосъдие. През 2002-ра броят им възлизаше на 3900. Учудващ е фактът, че Турция не заема челната позиция в тази класация. Преди нея са държави като Русия с почти 6000 жалби, Полша с близо 5400 и Румъния с 4200. Това обаче не е критерий за съдържанието на внесените жалби за нарушение на човешките права. Според съотнешението на броя на населението и на броя на жалбите на челно място в миналогодишната класация е Хърватия, последвана от Словения, Словакия, България и балтийските държави. Това обаче не означава, че положението в тези държави е критично. Това показва по-скоро, че пътят към Страсбург е свободен, което неминуемо води до подобряване на зачитането на човешките права.

Показателни обаче са присъдите на Европейския съд в Страсбург. Миналата година Турция и Франция си разделиха първото място с по 76 присъди, последвани от Полша с 43 присъди. Ключов проблем в Турция е отношението към кюрдското малцинство, както и многобройните случаи на изтезание, малтретиране и незаконно разселване. Всичко това противоречи на конвенцията за правата на човека.

Пример за нарушение на човешките права в Турция, но същевременно и за напредъка в турската държава, е делото срещу лидера на кюрдските бунтовници Абдуллах Йоджалан. Неговите адвокати критикуваха пред Европейския съд за правата на човека условията, при които техният клиент излежава присъдата си в затвора, а именно изолацията, в която той е поставен от 5 години насам на остров Имралъ. Европейският съд обвини Турция в нарушение на член трети от европейската конвенция за правата на човека, отнасащ се до грубо отношение, в член пети, свързан със срока на предварителен арест и член шести, отнасящ се до правото на справедлив съдебен процес. Съдът обаче не отсъди в полза на Йоджалан по онези пунктове от жалбата му, отнасящи се до условията, при които е поставен в затвора, и условията на арестуването му в Кения и на прехвърлянето му в Турция през февруари 99-та. Тогава Йоджалан получи в Турция смъртна присъда. През октомври 2002-ра Анкара премахна този вид наказание, заменяйки присъдите на осъдените на смърт с доживотен затвор. Абдуллах Йоджалан излежава доживотната си присъда като единствен затворник на остров Имралъ в Мраморно море.