Положителни отзиви за постановка на Димитър Гочев на театър Фолксбюне в Берлин

Липсата на склонност към сентименти у режисьора Гочев му помага радикално да изчисти целия ненужен баласт – се казва в рецензията. Неговата постановка разгръща вариации на отвращението от живота и самоненавистта, които са прицелени както към настоящето, така и към предреволюционна Русия от късния 19-ти век. Никаква приятна меланхолия, нито намек за кича на старата школа от утвърдени Чехови клишета, няма ги и традиционните за случая бъбрещи край самовара театрални фигури в бели ленени костюми, липсват и елегичните Чеховски въздишки край изящни старинни мебели. Вместо всичто това - неразкрасеното отегчение на действащите лица, беззащитно изправени на фона на една сцена, забулена в мъгла и притъмнена светлина. Саумел Финци гради образа на Иванов умно и го държи обезпокоително амбивалентен. Тъкмо когато зрителят започва да развива състрадание към него, Финци ни кара да чувстваме нарцисизма на един душевен инвалид. И най-късно в мига, в който Иванов и неговият приятел от студентските дни – богаташът Лебедев – започват да мечтаят по доброто старо време, зрителят усеща, че и по онова време, двамата трябва да си били същите противни типове –високомерни, шумни, суетни. Театралната вечер е уморителна, защото изисква концентрация на вниманието, тя е безпощадно некичозна и вероятно е най-интелигентният прочит на Чехово произведение, което в момента мож еда се види в западния свят – се казва в заключение в статията на вестник “Тагесшпигел”. В рецензията на другия голям Берлински вестник “Берлинер Цайтунг”се промъква и една оценка за Гочевата работа, според която неговата дезилюзионираща режисура “ пречиства” нуждаещата се от обновление прекалено традиционна сцена на Берлинския театър Фолксбюне. “Димитър Гочев не е режисьор, който лъже – се казва в рецензията на Андреас Шефер. Той добавя нищо, което да не съществува в текста. И като се абстрахираме от мъглата по сцената не се заиграва с атмосферни ефекти.

“ Иванов” е втората голяма пиеса на Чехов, която по обясними причини се поставя твърде рядко. Самият Чехов я е смятал за комедия, но тук е ставало дума или за недоразумение или за маневра, отвличаща вниманието от това, че “Иванов” съдържа всички елементи на мъчителната страна у Чеховите творби – а именно затишието, въздишките, скуката, без да предлага в замяна нищо лековато и чаровно.