Положително или отрицателно явление е имиграцията?

Организацията “Мигрейшън Уоч” представи своя студия, която предизвика оживени дебати във Великобритания. От студията излиза, че икономическото предимство за британското стопанство от притока на чуждестранна работна ръка, изчислено на глава от населението, се изразява със само четири пенса /около шест евроцента/ на месец. Този извод беше моментално и разпалено оспорен от страна на правителството и икономическите сдружения. “Като цяло “ – заяви още директорът на Мигрейшън Уоч сър Ендру Грийн, икономическите предимства от имиграцията са в най-добрия случай маргинални. Облагодетелстваните от имиграционите процеси – според него са нй-вече самите имигранти, които в като общност са в състояние на ден да превеждат до родината си по десет милиона паунда или 15 милиона евро, но не и нацията –домакин. Грийн привежда аргумента, че колкото имиграцията повишава производителността, в почти същато пропорция нараства и населението. По този начин стопанският принос от имигрантите на практика се “изяжда” чрез ползването на обществените услеги. В крайна сметка Грийн излиза със извода, че имиграцията не е решаващ фактор за икономическия прираст.

Дебатът по въпроса, колко имиграция може да понесе една страна, се води и на фона на току –що присъединилите се към ЕС страни България и Румъния. Великобритания за пръв път въведе ограничения в достъпа за работна ръка от тези две страни през миналата есен. Дотогава беше водена политика на “отворените врати”. Тя доведе до изненадващ прираст на населението. Когато в ЕС беше приета първата вълна от източноевропейски държави преди три години, британското правителство беше направило преценка, според която се очакваха между 5000 и 13 000 чуждестранни работници на година. В действителност обаче през 2004 година във Великобритания пристигнаха почти 600 000 имигранти, предимно от Полша. В Саутхемптън например, повече от 10% от населението междувременно е полско, градът получи прякора “ Морската Варшава”.

Британското правителство твърди, че този приток на имигранти бил благодат за икономиката, защото новодошлите са предимно млади, добре квалифицирани и високомотивирани източноевропейци, които нямат право на социални помощи в Обединеното кралство, затова пък плащат данъци и социални такси. Дори само поради това, че издръжката на живота във Великобритания и много скъпа, тези имигранти са принудени да работят здраво и то всяка работа, която им се предлага. Вследствие на острата конкуренция на трудовия пазар, заплатите и надниците, а оттам и инфлацията останаха замразени, което – съчетано с ниския основен лихвен процент – донесе например предимства на събствениците на недвижими имоти, чиито ипотечни вноски останаха по-ниски от обикновенно. Говорител на финансовото министерство заяви, че имигрантите са допринесли с близо десет до 15 % за икономическия прираст на острова.

Сега обаче се променя икономическия климат във Великобритания. Нивото на безработицата през миналата година се увеличи от 4,9 на 5,5 %. Десните масови издания като Дейли Мейл, но и сериозни вестници като “Телеграф” водят кампания срещу имигрантите и говорят за най-голямото нашествие от 1066 година насам. Срещу тази кампания аргументира икономистът професор Дейвид Бленчфлауър, който твърди, че повишаването на безработицата не се дължи на имигрантите, а на слабост на самата икономика. Сюзън Андерсън от Сдружението на работодателите СиБиАй също подчерта, че “имигрантите” само попълват дупки на трудовия пазар, които британците не желаят да запълнят.