Полската демокрация е в опасност

Двама бивши полски президенти - Александър Квашневски и Лех Валенса – оглавяват опозиционно движение, което обединява съпротивата срещу двамата братя –близнаци Качински. Също както по времето на “Солидарност”, така и сега целта, която обединява широки части от всички политически движения в страната, е намерението да свалят от власт двамата братя Качински. Обща партия на бившите президенти няма да има, но общественото движение, което те оглавиха, може да преобърне надолу с главата полската политическа сфера.

В продължение на доста години Александър Квашневски и неговият предшественик на президентския пост Лех Валенса не разменяха и дума помежду си. Основният водач на “Солидарност” изпитваше прекалено дълбоко недоверие спрямо кандидата на пост-комунистите Александър Квашневски. Тъкмо Квашневски сега се чувства призван да защитава Валенса срещу атаките от страна на правителството на Лех Качински. Квашневски казва:

“Знам от личен опит, че Лех Валенса може да бъдсе победен на президентски избори. Знам обаче и това, че никой не е в състояние да оспори мастото на Лех Валенса в полската и европейска история.”

В общ апел, подкрепен от Квашневски и Валенса, между другото се казва следното: “Изпитваме сериозна загриженост за европейските стандарти в полската демокрация. Ние сме обезпокоени и от изграждането на един репресивен апарат, от разцеплението в обществото, от клеветите и демагогията в полската политика.” Край на цитата. Лех Валенса заяви :

“Чувствам се отговорен и трябва да взема отношение. В нашата страна демокрацията е застрашена.”

Сътрудничеството между Александър Квашневски и Лех Валенса в обща партия е изключено. Бившият лидер на Солидарност твърди, че той прекалено силно е свързан с политическата десница, за да е възможно подобно нещо. Самият Квашневски също заявява :

“Дали ще възникне нова партия? Не, няма да възникне. Дали ще се зароди ново движение? Отговорът ми е “все още не.”

Наличието на обществено протестно сдружение на полски демократи би могло обаче да осуети преизбирането на партията на Качински “право и справедливост”. Политологът Анджей Яблонски казва:

“Срещата между най-важните представители на бившата полска политика може да породи движение, което да стане събирателно за широки народни маси – за всички онези, които по най-различни причини са недоволни от политиката на Качински.”