"Вероятно Ане Франк се е срамувала от тези страници"

Дълго време специалистите се опитваха да разчетат скритите текстове на 78 и 79 страница от дневника на Ане Франк. Навремето момичето облепило въпросните страници плътно с кафява хартия. Вероятно защото се е срамувала от това, което е написала там. Сега обаче учените успяха: с помощта на нова дигитална технология, която не е увредила целостта на дневника. Вчера амстердамската фондация "Ане Франк" разкри съдържанието.

"Подобни шеги са били типични за войната"

На 28 септември 1942 година 13-годишната Ане Франк записва в своя дневник няколко мръсни вица. На 78 страница момичето например пише: "Знаете ли за какво служат германските момичета на Вермахта в Холандия? Те са матраци за войниците." Подобни шеги са били типични за войната, казва историкът Петер де Брюн. "Ане Франк може да е чула този виц по радиото или пък от баща си Ото", добавя той. 

Една част от написаното на 78 и 79 страница в карирания тефтер на еврейското момиче е посветена на сексуалността и проституцията. "Представям си, че някой може да ми зададе въпроси от сексуално естество. Какво ще му отговоря тогава?", пише Ане Франк. Следва отговор до  въображаем слушател. В него тя използва фрази като "ритмични движения", с които се опитва да опише секса, и "вътрешно лекарство" по адрес на контрацептивите. На тези две страници Ане Франк се спира и на менструацията като "знак за това, че жената е узряла", както и на темата "проституция". "В Париж имат големи къщи за това", посочва 13-годишното момиче.

"Написаното не ни казва нищо ново за нея", посочва директорът на фондация "Ане Франк" Роналд Леополд. "Тя е била просто едно 13-годишно момиче в пубертета", казва той.

Ане Франк се спира на сексуалността и на други места в своя дневник. Стилът ѝ на писане издава много за първите ѝ стъпки като писателка. А тя е искала да стане именно такава и го записва и в дневника си. Ане Франк е смятала да напише роман със заглавие "Задната къща", а дневникът е трябвало да служи за основа. Затова по-късно Ане е редактирала голяма част от текстовете, а други е написала наново. Смята се, че сама е прикрила съдържанието на въпросните страници, защото се е срамувала от написаното. "Вероятно се е страхувала, че някой ще ги прочете", предполага Роналд Леополд.

Тя умира само на 15 години

Ане Франк е родена във Франкфурт на Майн през 1929. През 1933 година еврейското момиче и семействотото ѝ напускат родния ѝ град. Ане и сестра ѝ се установяват първоначално в Аахен, а родителите бягат в Холандия. Малко по-късно двете момичета отиват до родителите си. В Амстердам бащата Ото Франк създава и ръководи фирмата "Опекта". От 1942 година нататък семейството се укрива в една задна постройка към сградата на фирмата.

През август 1944 обаче те са издадени от Антон Алерс, с който Ото Франк е бил сприятелен. Алерс се оказва агент на Гестапо. Семейството е депортирано в концлагера "Берген-Белзен". Ане Франк умира там на 15-годишна възраст - през 1945. Единствено баща ѝ оцелява. След края на войната Ото Франк публикува текстовете от дневника на дъщеря си.

Днес дневникът на момичето е преведен на повече от 60 езика. От фондация "Ане Франк" дълго се колебали дали да разкрият съдържанието на новоразчетените страници. "Днес Ане Франк е икона", казва директорът на фондацията. "Дневникът ѝ е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Преценихме, че всички текстове в него трябва да бъдат документирани", подчертава Роналд Леополд.

Точно затова 78 и 79 страница ще бъдат включени в новото издание на дневника, което ще бъде публкикувано през 2019. В карирания тефтер обаче те ще си останат покрити с кафява хартия - така, както е искала Ане.