Популизмът и медиите

Волен Сидеров и Атака се радвали, че всички медии ги нападат, защото им правели безплатна реклама. То наистина си е за радване, но по съвсем друга причина: за пръв път през последните петнайсет години общественото мнение в България се обединява в полза на разума, свободата и хуманизма, срещу омразата и варварщината. И от тази обща позиция започва сериозно да търси причините за появилия се цирей. Причини, които не звучат като комплимент за обществото и тъкмо поради това досега често се премълчават: срамният т.нар. “Възродителен процес”, деградиралият в продължение на десетилетия обществен морал, ширещите се необразованост, завистливост, цинизъм и пасивност, демагогияга, политическата дилетантщина и прочие зестри от патримониума на работническо-селската власт. Защото едно общество, което не смее да се погледне в огледалото на миналото си, очевидно има проблеми изобщо със себе си (а не само с корупцията, бедността, ромите или партиите) и естествено си излъчва съответни комплексирани говорители. Та затова днешното единодушие срещу Сидеров и Атака е не само достойна и интелигентна гражданска позиция – то може да има и много важен терапевтичен ефект за обществото.

Може. Стига, разбира се, популистите да не успеят да запушат устата на медиите, както е ставало многократно в световната история. Впрочем, самият Волен Сидеров като злополучен представител на журналистическата професия, открай време е известен с това, че поучава колегите си какво е правилно и какво не е правилно да пишат. Поучения мрачно-предупредителни, от които човек дори може да понастръхне, като се сети какво им се случва на журналистите под управлението на маниакални диктатори. Не че Сидеров (или някой сроден нему популист) още утре ще вземе цялата власт в България. Достатъчно е едно неколкогодишно натрупване на политическо самочувствие и на пряко произхождащите от него заплахи, закани и натиск срещу медиите. “Отчуждили сте се от народа, обслужвате само собствената си суета и чуждите си господари” – тези обвинения от сидеровия репертоар винаги хващат място в България, защото черпят енергия от ниското индивидуално самочувствие, от непресъхващата мнителност и от непродуктивния егалитаризъм, които мнозина проектират в изкорубеното понятие “народ”. Така че няма да е чудно, ако страната един ден се събуди с дресирани или поне доста уплашени медии, които са се върнали към добре познатото ни говорене “от името и за благото на народа”. Всъщност, това няма да е събуждане, а ще е заспиване. Заспиване на разума. А сънят на разума ражда чудовища.

PS: Малко след като написах този текст, в няколко интернет-сайта прочетох за заплахи, отправени от (името на) Атака срещу журналисти...