Популистката партия Атака – десет аргумента по темата

1. Атака е кичозният български вариант на големите и доста по-опасни популистки партии в Средна Европа (която, впрочем, е и най-податливата на антисемитизъм и ксенофобия част от континента). Ако партията на Хайдер в Австрия е драматична опера, Атака е лека оперета с елемент на чалга и марионетен театър.

2. Спори се дали с появата на Атака се е появило нещо по-ляво от БСП. Всъщност от гледна точка на здравия политически разум с появата на Атака се появи нещо много по-смешно от БСП.

3. За “бирения пуч” на Атака били виновни не избирателите, а така наречените елити, които не си общували с народа. Лицемерен детерминизъм, само и само да не се каже, че 290 хиляди души просто са гласували глупаво.

4. Говоренето на всички популисти по света е монологично. Популистът никога не влиза в диалог, защото аргументите му са хилави. Затова пък с рвение говори на “народа” – там няма нужда от диалог и аргументи, там общуването е еднопосочно, а телесният език много по-важен от съдържанието.

5. Колкото повече “народ” и колкото по-малко граждани има в едно общество – толкова по-широк е теренът на популистите. Те са родителите, а “народецът” и “хорицата” са малолетното им, нуждаещо от закрила, напътствие, но и от здрава ръка потомство.

6. Номерът на Атака, прекопиран от сродните образувания: фактите, констатирани от популистите около Сидеров, наистина ги има в живота, обаче политическата им селекция е тенденциозна, а предлаганите рецепти – чудовищно сбъркани.

7. Номерът на либералното гражданско общество за справяне с недомисилия като Атака: допусни ги на политическата сцена, дай им думата, остави ги сами да се оплетат в аргументативните си кълчища. Защото реториката на популистите работи само на улицата, вътре във властта тя дрънчи на кухо и хвърля в разочарование симпатизантите.

8. Грешката на либералното гражданско общество: то води гневни спорове с популистите на техен терен. Вместо това с тях трябва да се говори спокойно, и то на терена на гражданското общество и на реалната политика. Там, където става дума за такива скучни неща като законодателство, човешки и граждански права, икономически ръст и брутен вътрешен продукт.

9. Около популистите винаги спонтанно възниква санитарен кордон. Гражданското общество разговаря с тях, но на хигиенично разстояние, и избягва да им стиска ръката.

10.Популистите обичат “родината”, чиито граници са свещени, а преминаването им в двете посоки - ненужно. Една от малкото оцелели родини с непромокаема граница, се води именно “народна” република: Северна Корея. Там животът на народа не бил много весел, казват.