1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Популистки тези в България

20 април 2006

По какъв начин медиите участват в тиражиране на популистки тези? Кой подрежда дневния ред на емисиите? Можем ли да разберем кое е най-важното и кое по-маловажно от случилото се през седмицата, ако четем само заглавията от първите страници на вестниците? Коментар на Еми Барух.

https://p.dw.com/p/Asvo
Снимка: DW

Какво се случи през една от най-значимите за християните седмица, която приключва с Великденските празници? Можем ли да усетим пулса на днешния български ден, ако се опитаме да потърсим съответствие между значимостта на събитията и тяхното медийно отразяване?

- Нека почнем с официалния дневен ред: някак между другото мина първият вот на недоверие, внесен от опозицията срещу кабинета Станишев. Него следяха политическите коментатори и парламентарните репортери, но резонанса на реториката не успя да излезе извън пленарната зала и да впечатли хората.

- В същото време…: върховният административен съд се произнесе относно временното съхранение на балите със софийския боклук в мини «Чукурово» като постанови, че некомпетентен орган е взел некомпетентно решение, с което върна тази сага отново в кабинетите на улица «Московска». От там съобщиха, че Суходол е единствената площадка за депо на територията на общината. Което също не впечатли особено хората, защото под прозорците на софиянци все още не е започнало да мирише.

- Започва да мирише на тиня в крайдунавските населени места, които продължиха да живеят в състояние на криза, заради усложнената обстановка и незапомнено високите нива на реката. В централните информационни бюлетини на националните медии обаче репортажите от северната граница на страната вече не приковават вниманието на слушателите и зрителите както в първите дни на приливната вълна и новините от там отстъпиха на по-задно място в реда на емисиите.

- На този фон…Повече от 10 дни цялата българска общественост се занимава с един от най-жалките и абсурдни сюжети в съвременния политически живот – безочливата наглост на шайка несполучливи политически имитатори от Атака, които стечения на обстоятелствата вкараха в Парламента; главните действащи лица и техните лакеи въпреки очевидната бруталност на своето поведение, продължават да влизат и излизат в сградата на Народното събрание, облечени в своя имунитет, невъзмутими и нахално високомерни.

Нека не анализираме магистралния скандал, свалил маските дори за онези наивници, които се опитват да открият зад инцидента някакъв сложен и неправдоподобен план за атентат: опитват се да открият заговор не толкова от преданост към лидера на партията, колкото заради стремежа на симпатизантите на Атака да не разрушават собствените си илюзии.

Нека вместо това си зададем още веднъж въпроса – кои фактори в обществено-политическия живот позволиха да се появи лидер като Сидеров, позволиха около него да се оформи група, която да успее да се намести успешно в подходяща за амбициите на нейните членове ниша.

Класическите партии от 90-те години загубиха доверието на избирателите. Хората престанаха да вярват на идеологически тези и пожелаха конкретност и прагматична реторика. Атака им го предложи. Аморфността на обществото и неговия патриархален генезис са може би едно от обясненията за наивитета на онези, които повярваха на подобно говорене. Най-тиражните български медии не помогнаха за демистификацията на популизма, а му пригласяха. Така допринесоха за легитимацията на хора и тези, зад които няма никакво съдържание. Това е!

Добре че се случи въпросното най-коментирано през последните дни пътно-транспортно произшествие, за да стане безпощадно ясен целият публичен фарс на главните действащи лица на партия «Атака». Интрига, която отново медиите поставиха далеч пред останалите събития като новина номер едно в своите емисии. И може би именно в това е медийната съпричастност и медийната вина за случващото се.