Поредното неокончателно решение от Техеран

В последния момент или още по-точно казано: десет дни преди изтичането на срока, поставен на Иран от европейците. Ако до 25-ти ноември не бъде постигнато споразумение по въпроса за иранската ядрена политика, тогава и Германия, Великобритания и Франция биха се видяли принудени да се подчинят на американския натиск и да внесат въпроса в Съвета за сигурност на ООН. Този вариант бе избягнат. Поне засега. Защото политиката рядко, а по отношение на Иран, както изглежда – никога, не познава окончателни решения. Техеран изрази готовност "до второ нареждане" да отмени плановете си за обогатяване на уран, а в отговор трите европейски сили очевидно предлагат на Иран сътрудничество за задълбочаване на търговските връзки, в това число и в трансфера на технологии в ядерения сектор. При условие, че Иран продължи дас пазва обещанията си и да извършва ядрени изследвания само за мирни цели.

"До второ нареждане" трябва да се добави, защото и двете страни очевидно едва през декември възнамеряват да започнат да разработват подробностите по спогодбата помежду си, а отсега никой не е в състояние да предрече, дали тези преговори ще протичат безпроблемно. Ето защо скептиците още отсега обръщат внимание, че май в случая Иран е успял да се наложи, заобикаляйки критичната дата в края на ноември. Инспекторите от МААЕ са понастоящем в Иран, европейците са доволни, а Вашингтон ще трябва предвид на това развитие засега да изчака.

САЩ и без това са достатъчно дълбоко нагазили в проблемите си в Ирак и в обозримо бъдеще не могат да проявяват интерес към следващ въоръжен конфликт в региона Така че ставаше дума по-скоро за по-малко скрито предупреждение, отколкото за опит за намаляване на напрежението, когато държавният секретар на САЩ Колин Пауъл през уикенда увери, че не се планирала военна намеса в Иран. Преди това същото бе заявено и от английския външен министър Джек Строу.

Все пак сценария изглеждаше някак си странно познат: една година измина, откакто трите европейски страни постигнаха първия си успех на преговорите с Иран и Техеран прояви готовност да подпише допълнителния протокол към Договора за неразпространение на ядреното оръжие и да се откаже от обогатяването на уран. Твърде скоро обаче стана ясно, че тази готовност е само "до второ нареждане" и отново се стигна до продължили с месеци спорове между Европа и Иран. До постигането на сегашното споразумение, което отново е ”до второ нареждане".

Разбира се, не бива да се забравя, че обогатяването на уран само по себе си не е в противоречие с международните договори и конвенции. На фона на всеобщото недоверие, все още проявявано спрямо Иран и от страна на оптимистично настроените европейски държави, сега е тепърва необходима подготвителна фаза с укрепващи доверието мерки. Двете страни могат и би трябвало да докажат почтените си намерения. Колкото повече доверие в отношенията, толкова по-свободни от комплекси ще са и връзките. И толкова по-малък шансът новият стар господар на Белия дом във Вашингтон да се опита да атакува втория елемнт от неговата ”ос на злото".