Поредното убийство за защита на честта в Германия

Започвам с цитат от Хесише Алгемайне – Централният съвет на мюсюлманите в Германия специално изтъкна, че така наречените убийства за защита на честта нямат нищо общо с исляма. Но същевременно правилно е и, че съгласно исляма верската общност, кланът и семейството са всичко, докато индивидът – почти нищо, особено, когато е жена. Братът на Хатун /убитата поради съвременните си разбирания за живота млада туркия/ се осъзнава като морален пазител на традициите, закърмен с патриархалното ролево разпределение – затова и е стрелял. Към това трябва да се добави необходимостта от по-добро образование, от култура на вглеждането, вместо на отместването на погледа, в случай на нужда – и тежки санкции. Тъй като Хатун Сюрюджу умря и заради това, че боейки се от културни конфликти нашето общество твърде дълго е пренебрегвало проблема.

По същата тема Нюрнбергер Нахрихтен пише следното: Част от провеждащите се тези дни дебати, посветени на интеграцията, е и горчивото разбиране, че към буквално бодящите очите проблеми се пристъпва след дългогодишно отлагане. Проекти като този – за ислямско-немско вероучение в Ерланген не трябва да останат само модел, за да може ислямът да се доближи до Запада и да се отграничи от фундаментализма, който довежда вярващите до крайности. Свободата, човешките права, индивидуализмът и толерантността /но не и безразличието/ са възлови стойности, които и християнството признава едва след продължили столетия спорове. Западът не може и не бива да отстъпва от тези ценности, той трябва да ги отстоява, за да може престъпления като убийствата за защита на честта да бъдат признати от всички, живеещи в Германия, за това, което всъщност представляват – варварска ексцесия на един архаичен свят с погрешни ценности.

Любекер Нахрихтен коментира скока на цените на бензина преди католическия Великден в неделя, отбелязвайки, че пазарът си е такъв: Когато търсенето расте, растат и цените. И определено там, където може да се спечели, не се чака – Шел и Арал не са благотворителни организации, а ориентирани към увеличаването на печалбата предприятия. Работата е там, че всъщност няма истински пазар, който да допринася за реалната ценова конкуренция – има само един картел на прибиращите парите, срещу който картелната служба няма как да противодейства. Шумните оплаквания на политиците само доказват тяхното безсилие.

Ето и един коментар от Нордбайришер Курир – по повод проблемите с иранската ядрена програма. Изданието отбелязва, че иранският президент Махмуд Ахмадинеджад е много далеч от високата школа на дипломацията. И с непрестанните си провокации предизвиква останалата част от света. Но светът ще успее да сложи на Иран бариери. Предприемането на военен удар от страна на Америка съвсем не е невероятно. Сега Ахмадинеджад трябва да предостави максимално добри аргументи на международните наблюдатели от виенската агенция. В противен случай неговата игра с огъня ще се превърне в пожар.