Портрет на генерала-президент Первез Мушараф

Официално той води страната по пътя към демокрацията и действително допусна завръщането на бившата министър-председателка Беназир Бхуто от изгнание зад граница. Същевременно обаче има признаци, че Мушараф не е склонен скоро да подели властта с някого.

Первез Мушараф изпълнява две фунции. И за всяка от тях – отделен вид облекло. Когато се изявява в ролята на армейски главнокомадващ, той обикновено се облича в униформа с цвят каки, понякога и със зелен маскировъчен. Ако иска да наблегне повече на битието си на президент и цивилен политик, използва костюм. На 3-ти ноември той обяви извънредно положение и суспендира конституцията.

“Аз лично, предвид на известните ми факти, съм твърдо убеден, че бездействието в дадения момент би било самоубийствено за Пакистан. А аз не мога да позволя тази страна да извърши самоубийство”

Едновременно той съсредоточи войски пред Върховния съд. Ала самият той бе облечен с черен костюм, а не с униформа. Двата поста на Первез Мушараф са част от конфликта, а униформато е поради това знак, че Мушараф не иска току тъй да сподели властта с някого.

Той е роден 1943 г. в индийската столица Делхи. След разделянето на Британска Индия, семейството се преселва в новосъздадената държава Пакистан. Мушараф завършва военното си образование във военните академии в Какул, Пакистан и в Анкара, Турция, като е учил и в британския Кралски колеж за изследвания в областта на отбраната в Лондон. Във войните с Индия служи в различни специални части и е удостоен с редица ордени, след това се изкатерва стремително нагоре в йерархията. През 1998 г. става началник на щаба на сухопътните войски, през 1999-та - - началник на генералния щаб и по този начин – най-висшият пакистански офицер. Малко след това, на 12-ти октомври 1999 г. извършва преврат и застава начело на държавата.

“Всичко, което правя, е в интерес на Пакистан и заради това го правя напълно убеден и от все сърце, от цялата си душа и с всичкия си разум.”

В Пакистан живеят над 160 милиона души, около 97 на сто от тях изповядват исляма. Само половината сред пълнолетните граждани са грамотни, две трети трябва да преживяват с по-малко от два долара на ден. Страната се разкъсва от вътрешните си противоречия: тя е едновременно бедняшки дом и ядрена сила, съюзник на САЩ във войната с терора и тилова база за ислямистките бунтовници от Афганистан.

В центъра на всички тези търкания е Мушараф. Надали има друг азиатски държавен глава, оцелял след толкова много атентати. Четири пъти безуспешни остават покушенията на ислямски екстремисти. Те мразят Мушараф, откакто през 2001 г. се присъдени към американската “война срещу терора”. Наричат го подигравателно “Бушараф” заради президента на САЩ Буш. От Белия дом във Вашингтон постъпи ясно изказване за курса на Мушараф: назад към демокрацията и вън от униформата на главнокомандващ.