Портрет на новия директор на ЦРУ Джон Маклафлин

Вероятно той ще остане ВРИД за вяколко месеца -–до след президентските избори през ноември или до встъпването в длъжност на преизбрания Джордж Буш или новоизбрания Джон Кери през януари 2005-та. Ще ръководи ЦРУ и неговите около 17 хиляди сътрудници като уверен, надежден и невдигащ шум около себе си администрартор, така както е работил в управлението от 1972 година насам. Че поденият на 15-ти юни 1942 год. в Маккийспорт, щата Пенсилвания, Маклафлин, с рдката се побеляла коса и никеловите рамки на очилата си изглежда по-скоро като университетски професор отколкото като мениджъра на може би най-важната тайна служба на земното кълбо, се вписва в тази картина.

Академичното си образование Маклафлин завършва в университета Уитенберг в Спрингфийлд, щата Охайо, и в института по международни изследвания към университета Джон Хопкинс във Вашингтон. Непосредствено след следването служи в сухопътни войски и е в продължение на три годин в Индокитай, в това число и на два пъти за по половин година във Виетнам през 1968 и 1969 год. В ЦРУ се е занимавал предимно с Европа, Русия и евразийския район. През 80-те години се смята за познавач на СССР, което довежда да назначаването му за заместник началник на Отдела по европейски въпроси. В 1989 година става началник на отдела по славянските и евразийските въпроси, а в средата на 90-те години е вече предедател на ”националния разузнавателен комитет” – изследователско звено към правителството на САЩ. През 2000-та година тогавашният американски президент Бил Клинтън го назначава за заместник на новия директор на ЦРУ Джордж Тенет.

Маклафлин е ценен в Конгреса, където в многобройните си изказвания през комисиите по тайните служби в Сената и Камарата на представителите отговаря на въпроси, прави впечатлени със задълбочения си и аналитичен, но непретенциозен начин на мислене. Тази черта от характера му не се харесва особено на високопоставени сътрудници на Белия дом, които го намират за твърде ”мек и хладен” по изслушванията по иракските оръжия за масово унищожение в Конгреса. Повече успех от него има Тенет, който тогава все по-често лично се явява на Капитолийския хълм и убеждава сенаторите и конгресмените. Успешно, защото конгресът дава зелен семафор на президента през октомври 2002 да потегли на поход срещу Ирак заради истинската или мнима опасност.

Маклафлин се счита за уравновесен, човек без особени ръбове в характера. Единственото по-интересно, което може да се каже за него е свързано с хобито му – изкуството на илюзионизма, с което са занимава през свободното си време. В речта си на сбогуване в централата на ЦРУ Тенет каза, че приемникът му е широко известен в управлението под прякора ”Мерлин”. При бъдещите информации, които винаги в 8 часа сутрин Маклафлин ще трябва да изнася пред президента Джордж Буш в Белия дом, от директора на разузнаването ще се изискват, разбира се, факти, а не магически познания.