Портрет на Ричард Линдзън от групата на т.нар. “климатични скептици”

Когато не говори в бюрото си в Бостън с журналисти, Линдзън се занимава с изследвания, например за това, как облаците и водните изпарения се отразяват върху климата. Според ръководителя на катедрата по метеорология в Масачузетския технологичен институт тези два фактора – облаците и изпаренията, също имат значение за глобалното затопляне. С колко точно те допринасят за почакването на температурата в глобален мащаб – това все още не е достатъчно добре проучено. Ето как изглеждат основните забележки на проф. Линдзън по отношение на предупрежденията за предстояща климатична катастрофа:

“Наскоро учени от Япония и Европа откриха сериозни отклонения относно достоверността на климатичните модели, които предсказват чувствително затопляне. Така например ако те бъдат използвани за най-обикновено предсказване на времето, тези модели се провалят дори и в краткосрочните прогнози от порядъка на дни или дори на часове. Те просто рухват.”

Прогнозите за климатична катастрофа – силно преувеличени

Изводът, който прави от това Линдзън, е не са налице условията за предсказваното средно покачване на глобалната температура от 2 до 4.5 градуса по Целзий. Той приема, че е възможно увеличение на средната температура с половин градус, ако приемем, че се удвои съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата. А това, според него, далеч няма да бъде катастрофа, а напротив – дори от полза за всички:

“Всеки път, когато земята се е затопляла, това е водело до намаляване на епидемиите, на глада, и като цяло се е покачвало благосъстоянието. Добър пример за това са средните векове в Европа. Отскоро развихме страх към затоплянето. Може би само с изключение на пенсионерите, които предпочитат да им е по-топличко.”

Политика и наука

При тези думи 67-годишният учен се усмихва. Усмивката му обаче изчезва, когато разговорът се насочва към разяснителните кампании. Така например в Англия онагледяват темата за глобалното затопляне с картинки на глетчери, показвани на учениците. Това е чиста пропаганда, нещо противно, казва проф. Линдзън. Глетчерите винаги са били нещо комплексно, те са зависели от местната температура и се топят още от 18-ти век. Според американския учен например мнозина не разбират, защо Ал Гор и климатичният съвет на ООН получават Нобелова награда за мир:

“Норвежкият Нобелов комитет се състои от петима норвежки политици, на които не бих се доверил особено в оценката на научни заслуги. Последните няколко години показаха, че политиката има една единствена цел – да прави така, че да ядосва Джордж Буш. Това не приляга на един научен комитет, това е глупаво и не допринася за запазването на световния мир. Всичко, което те постигнаха, беше да обезценят Нобеловата награда за мир.”

Дали всичко е някакъв заговор? – Не, посочва професорът, и добавя, че в едно общество не се случват някакви неща само защото зад тях стои един човек или една идея, а защото в тях са представени интересите на различни групи. Така например в интерес на развитите индустриални държави е да се запази разликата между жизнените стандарти в техните и в развиващите се страни:

“Звучи налудничаво, след толкова поколения, преминали в бедност, сега да се спира индустриализацията на Индия и Китай само защото Европа е изпаднала в паника заради някакъв си половин градус затопляне на атмосферата.”