1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Портрет на световно известния учен Карл Фридрих фон Вайцзекер, който почина в събота

29 април 2007

За мнозина той е последният германски учен-енциклопедист: философ и физик, станал известен и с активната си дейност в полза на мира по време на Студената война. В събота на 94-годишна възраст почина Карл Фридрих фон Вайцзекер. Ханс Шпрос припомня за по-важното от живота му:

https://p.dw.com/p/At9a
Снимка: AP

Карл Фридрих фон Вайцзекер е роден на 28.06. 1912-та година в Кил. Решава да следва физика под въздействието на десет години по-възрастния от него учен Вернер Хайзенберг, с когото се запознава в Копенхаген. Фон Вайцзекер си спомня:

Така съдбата реши да насоча интереса си от света като цяло към атомната физика конкретно, която по това време беше много модерна. Интересно ми беше да разбера, как изглежда една малка планетарна система и на какви закони се подчинява тя.

Точно законите на „малката планетарна система” на елементарните частици и най-вече живота вътре в ядрото се превръща в основна научна тема за Вайцзекер, който работи под ръководството на приятеля си Хайзенберг. През 1937-ма година, едва на 25 години, но с впечатляващи знания Вайцзекер започва да сътрудничи на Ото Хан, който експериментира с уранови ядра. Младият учен осъзнава веднага докъде ще доведат тези експерименти. Верижната реакция на разпадане би могла да се използва за строежа на оръжие с огломна унищожителна сила. И досега се спори много, защо въпреки това и въпреки дистанцираността си към нацисткия режим Вайцзекер остава в този проект на Ото Хан. Самият Вайцзекер, който работи всъщност не върху строежа на бомба, а на атомен реактор, твърди, че конформизма в този период от живота му е най-голямата му грешка.

По време на интернирането им в Англия до него и до Хан достига вестта за американската атомна бомба над Хирошима и Нагасаки:

Хан беше силно изплашен от това, че едно откритие е довело до такова смъртоносно оръжие, макар да знаеше в този случай, че това по принцип е възможно.

Оттук нататък девиза на учения Вайцзекер гласи: науката носи отговорността за своите резултати, дори в когато последиците им не са търсени и предвидими. През 1957-ма година Вайцзекер и други изследователи на ядрената енергия публикуват така наречената декларация от Гьотинген, която поражда силна обществена дискусия във федералната република. Заедно с Махкс Борн, Ото Хан и Веренер Хайзенберг, Вайцзекер заявява, че няма да участва в никакъв проект на германската армия, свързан с разработването на ядрено оръжие.

През 1970-та година Вайцзекер поема ръководството на Института за изследване на условията на живот в научно-техническия свят. И макар че този институт просъществува само десет години, той дава импулси за множество дебати в областта на разоръжаването, на екологията и развиващите се страни.

Макар и в напреднала възраст фон Вайцзекер, чийто по-малък брат е бивш германски президент, продължи да участва активно в политическите и обществени дискусии на страната. Германският учен-енциклопедист почина в събота на 94 години.