Последното гето на Европа

Десет години след подписването на Дейтънските споразумения , които сложиха край на войната в бивша Югославия изгледите за балканските държави в скоро врем да влязат в Европейския съюз ставт все по-мрачни.Вярно че наа своята последна среща на върха държавниите и правителствените ръкводители на 25-те признаха, след Хърватия още през юни , също и на Македония статута на кандидат за членство.Кога обаче ще започнат присъединителните преговори си остава открит въпрос.Франция дори поиска идната година да се подхване принципен дебат относно бъдещата политика за разширяване .

Съмненията в приемането на още страни-членки произлизат от прполагаемата криза на доверието в Европейския съюз.Критици обръщат внимание върху проблема с възприемането на нови членове и върху финансовите проблеми на разшряващия се Европейски съюз. Досега европейската перспектива минаваше за най-важния стимул за вътрешни реформи в Югоизточна Европа.Затова още с края на косовската война през 1999 годна Европейският съюз окачстви държавите от Западните Балкани /Хърватия , Босна и Херцеговина , Сърбия – Черна гора , Македония и Албания , за “ потенциални членове” , а през 2003 година на срещата в Солун даде на тези държави официално преспективата за членство.През юни 2005 Хърватия получи канидатски статут впъреки сериозните критики към незадоволителното сътрудничество на Загреб с Хагския трибунал.През есента Сърбия-Черна Гора и Босна и Херцеговина започнаха преговори за асоцииране.Провалът на референдумите за европейска конституция във Франция и Холандия дадоха нова инерция на дискусиите относно границите на Европейския съюз. Вярно че противниците на Европа не обосновават своето вето с опасността от евентуално географско свръхразширяване или с някакво културно отчуждаване.Какво обаче е по близко до ума освен това причината за кризата на доверие да се припише на десетте нови страни-членки? Дали допълнителни кръгове на разширяване , и особено интегрирането на Турция и блканските държави няма да взриви институционалните капацитети на Европейския съюз? Дали с оглед на дифузните страхове в Европйския съюз няма да е по –добре да се обмислят алтернативи за пълното членство?

Намаляващите ресурси разпалват конфликти около разпределението им . Още през последните три години международните помощи за държавите от Западните Балкани спаднаха с една трета от 149 на 106 евро на глава от населението.Вече все по-голям дял от парите не се предоставят като помощна добавка , а като кредити , което създава дългосрочно бреме за тези държави. В Европейския съюз брутният вътрешен продукт на глава от населението е над 22 пъти по-висок отколкото в страните от Западните Балкани.Който обаче поставя под въпрос европейската перспектива за Балканите рискува сериозни катаклизми в региона.В такъв случай пред своите избиратели ще бъдат дискредитирани не само проевропейски риентираните елити , които се застъпват за реформи.Без изгледи за евроинтеграция ще изчезне мотивацията за прдължаване на болезнения процес на трансфомиране.Освен това би отпаднал и решаващият регулатор за уреждане на лумващи конфликти.Така че в интерес на самата Европа е да предложи на балканските държави убедителна и по възможност конкретна перспектива за членство.