Постоянна изложба, посветена на германската история

Националната история е “трудна тема” за германците – всяко напомняне за някогашна слава, владетели, войни и победи буди у тях неудобство и страх. Страхът, че ще бъде отъждествено с нов шовинизъм и разчистване на вината за националсоциалистическото минало. Същевременно едва ли има в света друг народ, който така безпощадно и така интензивно да е обглеждал собствената си история. Отскоро в Берлин е открита първата голяма постоянна изложба на германската история –на нея ще спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

Какви земи включва Германия, какво обединява германците, какво самосъзнание носят? Това са някои от въпросите, върху които се гради концепцията на изложбата. Самата концепция е разработена още през 1987 – годината, в която на бул. “Унтер ден линден”, в старата сграда на някогашния арсенал е открит Германският исторически музей. Музеят и идеята за бъдещата постоянна изложба тогава са предмет на разгорещени спорове – патриотизмът и германското минало все още са щекотлива тема. Днес нещата, както изглежда, са се поуталожили. От друга страна, експертите може би още дълго щяха да подбират и отсяват изложбени експонати, ако световното първенство по футбол не беше ускорило откриването на експозицията. Не е изключено, последната да се окаже добър културен “пълнеж” за случайно запилелия се в нея запалянко. Противно на първенството обаче, изложбата не поощрява еуфория на разветите национални флагове, каквато виждаме да се вихри тези дни по германските улици и балкони.

Изложбата е дискретна, емоционално сдържана и поучителна; подтиква към критични въпроси, не натрапва еднозначни отговори. Две хилядолетия германска история, представени от 8100 експонати на 8000 квадратни метра площ. Свидетелства, документи, макети, картини реконструират събития, идеи, процеси от първи век преди новата ера до наши дни.

Кои са владетелите, кои – верноподаниците, кои – непокорните? Как протича животът на хората, в какво вярват, как си изкарват хляба? Кой с кого срещу кого се съюзява, как възникват войните, по какъв начин се възцарява мир? Това е пък другата част от въпросите, залегнали в изложбата, която неприкрито напомня на посетителя, че опознавайки историята, е по-добре подготвен за предизвикателствата на настоящето и бъдещето. Експонатите представят и мирновременни периоди, разказват за труд, несгоди, упорство, замогване и човешко щастие, за духовни завоевания и забравени нрави, умения, ценности.

“Историята на Германия е и история на нашите съседи, казва директорът на музея Ханс Отомайер, в нея се оглежда връзката ни с тях и с нас самите.”

Старателно и коректно изложбата се опитва да разкрие историята, ставаща на “германска земя”, в европейски контекст, в контекста на взаимните влияния. Къде остава и с какво се обяснява в този контекст германската драма на сравнително късно конституирана нация? И ако свободомислието, обхванало Европа в епохата на Просвещението, заразява Германия в същата степен, защо мечтата за национална държава в духа на Просвещението трудно и то само частично, едва през 19 век се осъществява на “германска земя”? Случаен ли е, в същия контекст, разтърсващият интелектуален бум на германската хуманитарна мисъл от Шилер и Кант до Хайне, който изложбата само мимоходом и твърде безучастно регистрира?

Познават ли германците себе си и своята история?

“Всеки от нас знае за престъпленията на нацизма, казва Матиас Матусек, мнозина обаче не са и чували за останалата част от германската история.”

Матусек е автор на книгата “Ние, германците или защо другите ни харесват”, в която става дума за културната идентичност. Предимство на изложбата според него е, че тя показва не само националсоциализма, а и емблематични примери за съзидателни периоди от германската история; че позволява на днешния германец да се идентифицира с достойнства и постижения на предците си. Не го притиска, с други думи, единствено към клеймото на вината и позора.

“Английските ми приятели казват: Стига толкова! Вие, германците достатъчно много се занимавахте с националсоциалистическото си минало! Обърнете най-после поглед към настоящето и бъдещето.”

Английските приятели може би имат право. Но и въпросът с германското минало не е тъй прост, както днес би не се искало. Във всеки случай, постоянната изложба в Германския исторически музей разслиства наситени със събития страници. Мрачни глави и жестоки заблуди, светли отрязъци, разцвет и полет на мисълта – кой би отрекъл, че ги има във всяка национална история и в историята на почти всеки човешки живот. Дочуване, уважаеми слушатели и до следващата Призма на 8 юли в обедното ни предаване по същото време.