Поуките от Багдад

Западът трябва да разкъса връзката между Ал-Кайда и талибаните, смята седмичникът "Райнишер Меркур". Талибаните отново обграждат Кабул и нанасят на НАТО загуби, по-големи от онези в Ирак. Много неща напомнят на Ирак преди две години. Въпросът гласи: може ли Западът да приложи с успех в Кабул нещо от онова, което научи в Багдад?

Дали е възможна "иракизация" на Афганистан?

Увеличаването и концентрацията на войските в столицата беше ключът към обрата в Ирак. Но тази стратегия проработи, само защото бяха налице и други фактори. На първо място американците с успех разцепиха коалицията на своите врагове. Второ, съседите разбраха, че по-нататъшната дестабилизация на Ирак противоречи на собствените им интереси.

Тези две предпоставки липсват в Афганистан. Бойците на Ал-Кайда и талибаните затягат съвместно обръча около Кабул. От Иран в страната масово се доставя оръжие, което дестабилизира спокойните преди Запад и Север на Афганистан. Политически план за действие има само на хартия. Правителството на Карзай изобщо не е в състояние да изпълни поетите ангажименти. А парламентите в Берлин, Париж и Лондон свеждат засрамено поглед само и само да не изпращат повече войници край Хиндукуш.

Успех в Афганистан е възможен само ако Западът промени политическото обкръжение в свой интерес. Зачатъци в това отношение има вече. В Мека талибаните са водили преговори с представители на правителството. Говори се, че те били готови да скъсат с Ал-Кайда в замяна на участие във властта в Кабул.

Бива ли Западът да приеме това?

Разбирателство с ислямистите не пасва особено добре на обещанията за установяване на свобода, право и демокрация в Афганистан. От друга страна е вярно и това, че афганистанците държат много на традициите си, които противоречат на тези обещания. НАТО не може да остане в Афганистан докато и последната жена там захвърли бурката, коментира "Райнишер Меркур".

Седмичника "Ди Цайт" се спира на незабравим телевизионен кадър от изминалата седмица, който коментира по следния начин:

През тази година се говореше много - предимно с критичен тон - за телевизионните журналисти. Но Мунтадер ал-Заиди, един телевизионен репортер от Багдад, прояви усет за драматургия. По време на пресконференцията при заключителното посещение на Джордж Буш в Ирак, той замери американския президент с обувките си, добавяйки: "Това е целувка за сбогом, куче такова!" Така че сега светът разполага със снимка на образа, който си беше съставил за Буш. Тя илюстрира със задна дата времето на неговото президенство. Няма и помен от покрова на историята - само сянката на една обувка. И едно мъжленце, което гледа да се прикрие. Дали би било прекалено да видим тук и символ за страха, от който се ръководеше политиката на Буш?