Почина полският писател Станислав Лем

Произведенията на Станислав Лем са неотменима част от историята на научно-фантастичната литература. В “Соларис”, “Планетата на смъртта”, “Звездни дневници” или “Приказки за роботи” впечатлява богатството на идеите ивизията, далеч от всекидневната политика, както често е казвал самият писател:

“Честно казано, аз не съм запознат с политиката. Интересува ме, какво ще стане след един милиард години. Товва, което има да става след един милион години, вече би ме интересувало по-малко”.

Мечтателят Лем е роден в Лвов. След съветската окупация и семейство Лем трябва да си стегне багажа и да се пресели в Краков.

“вече знаехме, че Лвов е станал част от Съветския съюз. Това бяха тежки часове за нас. Никога не сме използвали думата “прокудени”, казваше се “репатриирани”. Болезнено беше, когато трябваше да се напусне родния град, където човек е живял 20-30 години със семейството и децата. Мисля, че независимо от това, каква дума се използва, става дума за едно и също, нали?”

Станислав Лем така и не се завръща никога в Лвов, защото, както казва самият, човек понякога трябва да може да остави и част от собствената си история зад гърба си. Първата си голяма любов авторът описва с помощта на множество индуктори и катодни тръби, увличали го още като дете. Впоследствие създава около 50 научно-фантастични творби за техническия прогрес, изкуствения интелект и пр., преведени на 37 езика и отпечатани в над 27 милиона екземпляра. Непредубеденото му отношение към научното познание му осигурява името на смел пророк, написал уникални неща за съвремения свят. В това критиците се убеждават още след първите му публикации. Лем преподава известно време в реномирания Ягиелонски университет в Краков фугурология. С напредването на възрастта обаче утопистът се превръща все повече в скептик:

“С годините забелязвам, че човек не бива да се ръководи от желаното. Света трябва да се описва по-скоро такъв, какъвто е”.

С поглед към все повече разрастващите се технически възможности на човечеството растат и страховете на Лем от човешките грешки. Той все по-ясно осъзнава, по какъв позорен начин хората използват научното развитие и описва своите съмнения. В лицето на Станислав Лем научно-фантастичната литература губи не само един от най-изтъкнатите си автори, смята Мачией Паровски от полското списание за култура и изкуство “Нова фантастика”:

“Той не само определи нови стандарти в мисленето. Той беше ренесансов по дух. Интелектуално той обхващаше и дори изпреварваше всичко. Би могло да се спори само по въпроса: Усещал ли е той, какво предстои или ни е нашепвал, какво би трябвало да предстои?”