1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Почтен компромис

6 септември 2005

След интензивни преговори ЕС и Китай разрешиха т.н. “текстилен спор”. Сега 80-те милиона бройки текстилни произведения, задържани в европейските митнически складове могат да бъдат пуснати в търговските мрежи. Коментар от икономическия наблюдател на Дойче веле Карл Завацки:

https://p.dw.com/p/AtUo
Китайски текстилни произведения в брюкселски митнически склад
Китайски текстилни произведения в брюкселски митнически складСнимка: AP

Компромисът по европейско-китайския текстилен спор е почтен, но в никакъв случай не решава проблемите. Наистина така се поставя край на неприемливото положение, при което 80 милиона, вече платени от европейските вносители текстилни артикули като пуловери, панталони, тениски, сутиени залежаваха из митническите складове, но през следващите две години вносът на текстил от Китай се намалява. Търговията може да се напасва към това и да увеличи вноса си от други страни, но е твърде вероятно, произтичащите оттук разходи да бъдат за сметка на потребителите. Преди всичко обаче европейските производители на облекло спечелиха само малко време, защото в 2008 год. изтича преходната разпоредба за регулираната търговия с текстилни и модни стоки. Тогава Китай ще завладее световната търговия с тези продукти.

В продължение на повече от 4 десетилетия световната търговия с текстил и облекла се регулираше чрез квоти и контингенти. Срокът на тази световна спогодба за текстила изтече с края на 2004 год, а до 2008-ма важат преходните разпоредби. Единствената причина е, че в някои страни структурните промени бяха проспани или пренебрегнати. Това е в сила и за европейските Испания, Португалия, Гърция, Италия и отчасти за Франция, докато в Германия и Великобритания от някога важния промишлен бранш остана твърде малка част. Закрита беше по-голямата част от производствените предприятия за текстил и облекла. Освен няколко на брой специализирани и водещите в световен мащаб фирми за индустриален текстил оцеляха само производителите на свръхмодни и особено скъпоструващи стоки. Оцеляха защото заемат определени най-предни позиции на световния пазар по отношение на дизайна и качеството.

Онова обаче, което продължава все още предимно в Германия, е производството на машини за текстилната промишленост. При предачните, тъкачните и шемвине машини световния пазар се доминира от германските и японските производители. Киетай е сред най-главните клиенти. Така например между 1994 и 2003 год. над половината от всички тъкачни станове в света са били доставени на Китай. Не е вярна представата, че в Китай милиони бабички плетат пуловери срещу мизерно заплащане, а е факт, че там бе изградена свръхмодерна индустрия. Ниските възнаграждения играят роля по отношение на конкурентоспособността, но в никакъв случай не най-важната. Китай доставя масово произвеждани стоки с отлично качество и на изгодна цена, при това с голяма производствена гъвкавост.

Наистина надниците в Бангладеш, Камбоджа и Виетнам са още по-ниски, но затова пък производителността на труда в Китай е по-висока. Освен това Китай разполага с цялата необходима за промишлеността верига, като е напр. най-големият в света производител на памук. Китай се вписва изцяло в пласментната логистика на европейските и американските търговски концерни. Понастоящем Китай доставя една четвърт от текстилните стоки за световния пазар и се нарежда по-този начин на първо място като страна-производител и доставчик, като потенциалът още далеч не е изчерпан докрай.

Няма никакъв смисъл при пълната либерализация на търговията с текстилни и модни изделия в 2008 год. да се предприема опита за защита на европейските производители от евтин внос. Подобен опит би бил обречен на неуспех. Краят на Световната спогодба за текстила с нейните квоти и контингенти бе отдавна вече предначертан. Всеки от бранша и от политиката знае за края на преходния режим. Единственото разрешение е офанзивната нагласа за свободна търговия. Германия стори това, заплащайки с масивната загуба на фирми и работни места. Федералната република приема високия дефицит в търговския баланс за текстилните и модни изделия и постига сериозен превес при необходимите за това производство машини. Който се противи на структурната реформа и се вкопчва за миналото, не може да оцелее в условията на свободната търговия.