По втория начин - коментар за корупцията в България

Няма да влизам в схемата, която претегля шансовете за успех или неуспех на поискания вот на недоверие, вкл. заради аритметическата логика на въпроса. Вместо това предлагам да си кажем няколко думи по същество за проблема с корупцията в България – кое я прави така устойчива?

Две нейни характеристики ми се струват особено важни – дълбокото и проникване в структурите на властта, която се оказва много податлива на такива влияния; и второ – обществената търпимост спрямо това уродливо явление. Но да караме подред.

Властта – в България тя се оказва изключително лесна за корумпиране и в двете посоки - и да създава и да приема корупция. Да си припомним божествените саги с приятелските кръгове “Орион”, “Олимп”, обръча от фирми на Доган, или отделни епизоди като “Вальо Топлото” и шефа на пътищата Веселин Георгиев. Какво показват те? – Че в България на властта се гледа като начин и средство за лично облагодетелстване, в която постройка корупционните схеми са водещ механизъм.

Когато бше попитан от журналисти, защо е възложил на роднинска фирма поръчки за 120 млн. лв., вече бившият пътен шеф Веселин Георгиев отговори горе-долу следното: “Ами без работа ли да стои брат ми?!” - Оставям тази реплика без коментар, както и това, докъде могат да доведат конфликтът на интереси, който е хранителната среда за корупция, и другите широко разпространени в България злоупотреби с власт и с обществено доверие като шуробаджанащината и клиентелизмът. В България тези прояви са издигнати до култ, който обяснява смисъла от влизането и пребиваването в политиката, респективно във властта, с цел извличането на лични облаги. Затова и от “Транспаренси интернешънъл” с право ще твърдят, че в България има нещо като кланово-родова структура на властта. Няма как да не се съгласим, че тази постройка е била и ще продължи да бъде мощен генератор на корупционни практики.

Вярно е, че злоупотреби има и в други страни – да вземем напр. скандала с шефа на германските пощи, който обаче още на следващия ден след като беше отведен за разпит сам се оттегли без да чака някой да му поиска оставката. Просто в германското общество има много силна нетърпимост към такива явления и към злоупотребяващите с власт и доверие. В България широко разпространено схващане е, че ако искаш бързо да си решиш даден проблем, трябва да дадеш. Да опиташ по втория начин! - Това изпраща грешни послания към гражданите, които в един момент започват да мислят, че да даваш и да вземаш подкуп е нещо напълно нормално. Започват да вярват, че няма друг начин. Питам се - дали пък в България вторият начин не е станал първи начин?