По мъжки или по закон?
12 ноември 2008
Когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков се срещна с така наречените „оперативно интересни лица” (те не приличат много на лица, ама това е друга тема...), доста западни експерти и наблюдатели направо се вцепениха от недоумение. Според тяхното
разбиране за правова държава
един министър на полицията такива лица ги преследва, а не ги кани на чаша какао. Нещо повече: един министър на полицията разговаря с такъв контингент единствено чрез инструментите на правовата държава, защото такова е поръчението на гласоподавателите. Тези западни експерти и наблюдатели, които „оперативно интересните лица” със свойствената си дембелщина положително смятат за някакви малокръвни и слаботелесни брюкселски мекотели (ако използваме лексиката на Румен Петков), очевидно не познават нравите на Балканите, пък и другаде в Южна Европа. Защото под жаркото слънце край топлите европейски морета най-важните въпроси се решават не по закон, а по мъжки.
И независимо дали става дума за бизнес или бандитизъм (по тези краища границата между двете доста често е размита), проблемите обикновено се ликвидират чрез непосредствена телесна близост между деятелите-мъжкари, които се пъчат едни срещу други със съответните забележими издутини по дрехите си – от пачки банкноти, пистолети или нещо друго. Та така възникват недоразуменията, уважаеми читатели: българските органи смятат, че си вършат работата, разговаряйки с оперативно интересните в достъпен за тях модус (по мъжки), пък за европейците (по закон) това се оказва недопустима, подозрителна и дори възмутителна практика.
Удари под кръста и ритници в кокалчетата
Тези дни имаме колкото щеш поводи да си припомним въпросните комуникационни трудности. Споменатият Румен Петков най-после се сети за инструментите на правовата държава, но вече като частно лице, и обяви, че ще съди германския журналист Юрген Рон, чиято книга „Новите демони” вчера беше представена на пресконференция в София. Според една британска неправителствена организация пък България е сред лидерите по злоупотреби с европейски пари. Брюксел, естествено, с особено внимание си води бележки за случващото се в България не само в подготовка на февруарския си доклад по „Правосъдие и вътрешен ред”.
Когато пиша този текст, още не е известно дали българското правосъдие ще успее в една амбициозна операция, започнала вчера, но уви, вече е ясно, че и тя, и всички сродни усилия на почтените законови блюстители в България, както обикновено получават удари под кръста и ритници в кокалчетата не от другиго, а от непочтени политици – още един факт, който трудно може да се обясни, камо ли оправдае пред Брюксел. Остава ни единствено да възкликнем „Подкрепете местния шериф!” и да се надяваме, че почтените политици и магистрати (каквито в България има достатъчно) все пак ще успеят да наложат своето „по закон” над тяхното „по мъжки”.