Правителствената криза в Италия

Да се разпусне парламента, да се реконструира правителството или да се внесат ясни корекции в програмата? След загубата на регионалните избори в началото на месеца всяка една от коалиционните партии предлага различни решения. В събота възможността за предсрочни избори беше отхвърлена, за да се появи отново в неделя по предложение на християндемократа Марко Фолини, единият от двамата заместници на министър-председателя. Нервността е причина за караниците сред дясно-центристката коалиция: само в два от 13 региона, в които бяха проведени избори, правителственият лагер спечели. За косите са се хванали голямата дясна партия Алеанца национале и също дясната, популистка регионална партия Северна лига, която спечели малък процент избиратели, но чийто председател Умберто Боси се ползва с особеното благоволение на Берлускони и неговата партия Форца Италия. Генералният секретар на Националния алианс Игнасио Ла Руса отхвърля възобновеното предложение на християндемократите – според него вместо предсрочни избори може да се реконструрира и смени курса на кабинета. На въпроса за непропорционалното влияние на Северната лига и политиката на коалицията, той отговори:

“Това е важна тема. Оста Берлускони-Боси, мисля, не винаги е съществувала. Другите коалиционни партии трябва ясно да покажат на Лега норд, че трябва да промени обществените си прояви. “

Трябва да се придвижат поощряването на икономиката в източните части на Италия и фаворизираното от регионалните партии федерализиране на Италия. Засега обаче коалиционните партии спорят по-скоро за най-добрата стратегия за подобряване на имиджа им, чувствително влошен преди седмица. Маурицио Гаспари от Националния алианс заяви:

“Ние сме най-дълго управлявалото правителство в историята на републиката. Не е трагедия, ако ако до края на легислатурния период продължим да управляваме под същото ръководство.”

С други думи, да няма предсрочни избори и да бъдат сменени няколко министри. Недостатъкът на това решение е, че Италия би изпаднала в един вид едногодишна предизборна кампания; редовните парламентарни избори са през май 2006 година. Опозицията също сочи този недостатък, тя напомня не само, че след далеч не така драстични загуби в регионалните избори през 2000 година левият шеф на правителството Масимо Далема си подаде оставката; опозицията се опасява също така от бюджетна политика, която ще се съобразява главно с датата на насрочените избори. Вместо да раздава подаръци, които да му осигурят благоволението на гражданите, правителството спешно трябва да се погрижи за консолидиране на обществените каси. Министър-председателят Берлускони изрази мнението си само веднъж и то в писмена форма – в открито писмо до заместника си Джанфранко Фини от Алеанца национале той гарантира ново начало в работата на правителството. Че освен това говори за дисконтинуитет, при положение, че обикновено като качествен белег на политиката се изтъква континуитета, показва само какви са измеренията на актуалната криза в италианското коалиционно правителство.