Правомощията на федералния президент на Германия

Макар и това традиционно слово да съществува от едва 10 години, някои от тези речи срещнаха голям интерес, ала понякога и критика.

Защото често се задава въпроса: какво може и какво не може президентът?

Официална международна визита в двореца Белвю в Берлин. Под звуците на националния химн, Хорст Кьолер преминава пред строената почетна рота заедно с президентката на Финландия Таря Халонен. Федералният президент се усмихва дружелюбно на високата си гостенка. И, както твърдят някои, това била и най-важната му задача. А именно: да изпълнява представителни функции, да представя Германия пред външния свят. “Федералният президент представлява федерацията в международно-правно отношение”, се казва в конституцията. Освен това според основния закон той има право да назначава федералните чиновници и членовете на федералното правителство. Може и да помилва осъдени. И толкова – президентът няма политическа власт. Ала един федерален президент може да си извоюва политическо влияние.

“Във високо-технологизираните общества перманентното обновление е и дълготрайна задача. Светът е в прелом и няма да чака Германия”

- заяви в 1997 г. тогавашният федерален президент Роман Херцог, заклеймявайки буксуващите реформи в Германия.

Президентът обаче е по-добре да се държи встрани от злободневните политически въпроси. По това в Германия цари консенсус. Твърде много отрицателен опит са събрали германците с твърде могъщите държавни глави. Като например с президента на Райха Паул фон Хинденбург. Той не цени ни най-малко Ваймарската република, управлява пренебрегвайки парламента и в крайна сметка назначава за канцлер Адолф Хитлер. Ето защо конституцията не предвижда и всенародно гласуване за президента на федералната република.

“На г-н Хорст Кьолер се падат 604 гласа. Констатирам, че Хорст Кьолер е избран и по този начин – федерален президент”

- заяви тогавашният председател на Бундестага Волфганг Тийрзе в 2004 г. след вота на т.н. “федерално събрание. То се сътои от всички депутати в Бундестага и от същия брой определени от парламентите на федералните провинции /Ландтазите/ представители.

От избора си преди три години президентът Кьолер вече два пъти се е възползвал от едно право, по което се спори, дали го има или не. Той отказа да положи подписа си под закон на федералното правителство, при това поради съмнения в съдържанието му. Кьолер сметна закона за противоконституционен. Според някои експерти, президентът имал право да спре закон само възоснова на открити от него формални грешки или съмнение за такива. Ала както и неколцина свои предшественици Хорст Кьолер се опитва да тълкува ролята си като федерален президент не толкова тясно.