Празникът на Свети Мартин в Германия

Лицата на децата сияят, когато те пеят традиционната за празника песничка. И са много въодушевени, когато пляскат с ръце на припева – толкова силно, че се чува и на улицата: детската градина в Гютерсло се подготвя за деня на Свети Мартин. Което, разбира се, означава съвсем не само научаването на песничките, но и собственоръчното приготовление на хартиените фенери, които се носят по време на шествието. Ръководителката на детската градина Анете Хорсткоте:

“Приготвили сме достатъчно хартия, която вече е изрисувана от децата и съответно нагъната, за да може да се направят фенерите. Имаме специален екип от четирима, който отговаря за залепването. След което вече семействата решават сами дали да поставят в хартиения фенер свещ или електрическа светлина”

Именно с тези светещи фенери децата от Гютерсло преминават на 11 ноември из града с песни на уста. Крайната им цел е големият лагерен огън на една поляна. А кулминацията настъпва с появата на фигурата на Свети Мартин, в одеждите на римски войник, на бял кон. В съответствие с легендата се разиграва и познатата случка от преданията – Свети Мартин вижда един мръзнещ просяк, взима сабята си и разделя палтото си на две, за да даде половината на просяка. Именно тази подялба с бедния е една от християнските легенди, които вече почти не се разказват в детските градини. Анете Хорсткоте:

Ако на децата не им липсва – няма проблеми. А ако попитат – разполагаме с литература, така че можем да им прочетем историята, да я обсъдим заедно, но не и сами специално да изтъкваме темата. Взехме това решение, понеже имаме твърде много различни хора от различни културни среди, има и такива, които не изповядват никаква религия. И за да могат всички да празнуват по един и същи начин, си правим шествието с фенерите, пеем песни и празнуваме и с родителите. Но класическата история с палтото не се припомня.

Според Петер Грюнхайд, който е основният организатор на празненствата за Свети Мартин в Гютерсло, това, че християнската традиция вече се предава само в църковните детски градини, е безотговорно, най-важното е чувството за общност:

“Децата празнуват заедно. И аз не намирам нищо лошо в това да се организира общо мероприятие за децата от различните религии, те да пеят песни и да се веселят. Но определено задължение на църковните общности е и поясняването, че всичко това има християнски произход.”

Свети Мартин е живял през 4 век и най-напред е бил римски войник. И имал голямо сърце, отворено за бедните. Сцената с просяка, на когото той дава половината от шинела си, се е разиграла най-вероятно в Амиен. Петер Грюнхайд:

“Там той е видял отблизо мащабите на бедността. И се променил напълно. Оставил военната кариера и няколко години по-късно е ръкоположен за епископ на Тур. И всъщност е посветил целия си живот на социалните услуги.”

И е обявен за светец – всъщност е първият светец, който не е почитал от мъченическа смърт. Точно по негово време римският император Константин решава да сложи край на гоненията на християните, обявявайки на смъртното си легло християнската религия за официална.

За Свети Мартин се разказва и още един куриоз – тъй като имал известни опасения, свързани с епископската служба, се скрил при гъските на двора, но пък те такъв шум вдигнали, че издали убежището му. И така поел епископския пост. Тази история пък е повод за традицията в този ден да се пече гъска.