Празник на славянските букви или на християнския дух

На 11 май църквата почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий. Самото определение – равни на апостолите – говори за това на каква голяма почит са въздигнати двамата братя в църковната традиция. Тя ги поставя на равно с онези, които първи са разпространили Христовото благовестие и които са имали личен, непосредствен опит с Иисус Христос. 24 май е светския празник. Той е, честван като деня на делото на светите братя Кирил и Методий, но е най-известен като деня на буквите. Обикновено около този ден всички медии заговарят стихийно за културата, сещат се, че има и хора, които се занимават нея и охотно ги канят за интервю. От възможността се възползват и политиците, които го употребяват кой както намери за добре. Ще си позволя да изкажа едно предположение, че тази година акцентът ще е върху национализма. Националната гордост, че сме дали на света нова азбука ще бъде логично продължение на поредицата от безумни “пи ар акции”, които заляха публичното пространство в последните месеци. Като се почне с културно-историческите ценности, заграбени в частни музеи, премине се през данданията за някаква чиния, продавана в “Сотбис”, след това ровенето в костите на цар Самуил, тържественото погребение на предполагаеми кости на цар Калоян и се свърши с последната истерия около Батак. Все безумни по съдържанието си “скандали”, които трябваше да поддържат патриотичния тонус на населението във времето в което то не се занимава със задника на Азис. Ето защо предполагам, че с деня на буквите работата няма да е по-различна. Пък и никога до сега почти никой не е слагал акцента на този ден там, където му е мястото. Църковните светци са изобретили азбуката, която честваме, за да могат нашите прадеди, а и ние след тях да четем Библията. Първите думи преведени на новия език са от най-духовното сред четирите евангелия – това на Иоан – и те са “В начале бе Слово”. Мисля си до каква степен сме се откъснали от първоначалния замисъл на св.св. Кирил и Методий, за да честваме средството, което те са изобретили, а не предназначението му. Сами по себе си буквите не означават нищо. Да честваш деня на буквите е същото като да честваш деня на числата. Искам да кажа, че отдавна сме се откъснали от смисъла на 24 май, а той все пак има религиозен характер. Просветителската мисия на братята е била религиозна. Те не са били някакви своеобразни учени, които заради едната самоцел са създали азбука. Тяхната цел е била ясна – Словото Божие да стигне по-пряко и по-бързо до хората, обитавали тези земи. От нея тръгва всичко останало. Цялата по-нататъшна култура изниква от този извор. Тя е христиняска по историята си. Такива са фактите. Впрочем този въпрос е актуален за цяла Европа, която уселено води дебат, пряко свързан с бъдещето на европейската конституция. У нас обаче се случва точно обратното. Въпреки, че вече сме членове на Европейския съюз все по-надълбоко и упорито задълбаваме в собствената си провинциалност, понякога направо пренаписвайки историята, а и самата действителност. Св.св. Кирил и Методий са били християнски мисионери. Ние ги честваме като светски люде, нямащи нищо общо с църквата. Така както честваме буквите, които сами по себе си, лишени от Логоса, заради когото са създадени са само черупки, безмислени знаци. Интернет и мобилните телефони са красноречиво доказателство, че няма уникална азбука или уникален език при размяната на инфрмация. Младите хора спокойно се отказват от кирилицата, заради удобството, други направо предпочитат английския език – и напълно основателно. Нищо лошо няма в това. Лошото е, че сме забравили изворите на собствената си култура. 24 май е ден в който би трябвало да празнуваме приобщаването си към християнския свят. А то е започнало след зазвучаването на Словото Божие на тукашния език. Заради това този език е получил сила и живее до днес, а не защото някакви хора са измислили знаците чрез които да го опишат.