Прегледа на германските седмични вестници

Две теми с акцент присъстват в двата големи седмични вестника – законодателните идеи за подкрепа на майчинството в Германия, свързани с общата криза на семейството в страната, и предложенията за по-тежко данъчно облагане върху автомобилите, отделящи повече вредни газове. Ди Цайт отделя много място на скритата бедност в Германия, на религиозната толерантност в Сирия и на борбите за власт в Бавария, а Райнишер Меркур предупреждава в специална статия за нарастващата опасност от военна интервенция на САЩ в Иран. От същия вестник сме избрали друг коментар, свързан с плановете на Вашингтон във военната област и с евентуалната иранска заплаха, която вече е актуална дори за страни като България, според Райнишер Меркур.

Досега европейците сякаш бяха проспали темата „противоракетна отбрана”, но руският президент Владимир Путин ги събуди от дрямката им. В момента политическият опортюнизъм надделява над стратегическата прозорливост. Никой в Европа не вярва, че иранска ракета може да се взриви в двора му. Това повтаря не само руският президент, но и разширяващият се хор от негови епигони, сред които и германският външен министър. Просто да се чудиш, че толкова наивност се е събрала на едно място. Американският противоракетен щит е защитна мярка не за днешния или утрешния ден, а чак за вдругиден. Целта е да се изпревари развитието на иранските военни технологии: ракети с все по-далечен обсег, мобилни полигони, все по-малки ядрени бойни глави и тъй нататък. И по този начин да се даде отпор на агресивната техеранска политика. Тъкмо това прави една умна политика по сигурността: тя не реагира на актуални заплахи, а съзира бъдещите. Освен това Европа далеч не е някакъв остров на блажените. Турция и още няколко югоизточноевропейски членки на НАТО вече се намират в обсега на иранските ракети. Ето защо дебатът за противоракетния щит трябва да води в Североатлантическия Алианс. Вашингтон в момента е загърбил всички останали партньори и води разговора само с Полша и Чехия, а това е неприемливо. На срещата си в германския град Висбаден идната седмица министрите на отбраната от НАТО трябва да започнат дискусия по въпроса. Едва на втори план може да се появи тогава въпросът дали и как да бъде обвързана и Русия.

Коментира Райнишер Меркур. За Иран става дума и в кратък коментар на Ди Цайт:

Правителството в Техеран задължи интернет-доставчиците в страната да снижат скоростта на интернет-връзките. Петте милиона юзъри в Иран занапред трябва да се задоволяват само със 125 килобайта в секунда – 25 пъти по-малко отколкото една модерна интернет-връзка в напредналите страни. Причината: управниците в Техеран искат да спрат културното настъпление на Запада в Иран. Очевидно новото ограничение не се отнася до икономическите структури. Политиците с основание се опасяват, че ако забавят интернета, конкурентоспобността на иранската икономика ще намалее. Председателят на парламентарната комисия по телекомуникациите заяви, че за ускореното стопанско развитие на страната просто е нужен скоростен интернет. Властниците в Техеран, които иначе от сърце мразят САЩ, явно несъзнателно са усвоили уроците на някогашния президент Бил Клинтън, който казал на съпругата си Хилъри: “Всичко е икономика, глупачето ми.”