Преглед на германската преса

Решението на федералното правителство за изпращането на войници от Бундесвера в Конго – за гарантиране на сигурността по време на първите в страната свободни парламентарни избори се определя от Тагесцайтунг като доказателство за опасенията на мнозина граждани на Конго, че изборите могат да доведат до гражданска война, вместо до демокрация. Решението за мисията на Европейския съюз вече е факт. Оттук нататък най-важната задача е да се сложи край на опасната ситуация в страната, в което отношение Германия – като посредник - би могла да изиграе решаваща роля.

Еслингер Цайтунг отбелязва, че международната общност, която отдавна присъства в Конго – представена от 17 хиляди войници, сега трябва да положи грижи за това първите свободни избори в страната да се окажат още една крачка към демократизацията й. Макар мисията на германските войници да е ограничена в относително сигурната столица Киншаса, съществува огромна опасност. Но и огромна необходимост от подобна мисия, при положение, че Европа и Германия държат да запазят и в бъдеще влиянието си върху “забравения” съседен континент.

Мнението на Шверинер Фолксцайтунг е, че мирната мисия в Конго е преди всичко мисия в служба на дипломацията. Дори и повечето политически опоненти не оспорват по същество тази акция, но се опасяват, че в случай на избухването на гражданска война ограниченият атгажимент може да се превърне в неподдаващо се отсега на изчисления трайно представителство. Да, обаче, пък по този начин може да се използува шанса след повече от 40 години и свободни избори в Конго да се развият демократични отношения. Възможността за оказване на принос в това отношение трябва да се използува.

Може да се смята, че мисията има до голяма степен символичен харатер – смята Абендцайтунг – тъй като войниците ще бъдат в Киншаса, а не из страната. Но Бундесверът не би и имал възможностите да контролира регион с размерите на Западна Европа – затова там са 18-те хиляди войници на ООН. А и символите са добри – Германия и Европейският съюз трябва да помогнат и да подкрепят провеждането на свободните избори. Не става дума за нефт или терор, а за опита в една държава да се установят демокрация и стабилност. Освено това – тази е първата мисия на Европейския съюз под ръководството на Германия. Преди 20 години би било немислимо германски части да водят мисия в чужбина, днес това е нещо нормално. Което също е символично.

Според Ландсхутер Цайтунг съмненията около смисъла и необходимостта от мисията в Конго остават, макар правителството да не се уморява да подчертава приноса на Европа за мирното и демократично развитие на страната – от гледна точка на собствения си интерес. Как ли биха могли 1500 европейски войници, които няма да напускат Киншаса, да се погрижат за реда и спокойствието в толкова голяма страна? Защо не бъде увеличен контигентът на мисията на ООН и не бъде въоръжен съответно? И преди всичко – какво ще стане ако в края на четиримесечния мандат избухнат вълнения?

И накрая – позицията на Райн Некар Цайтунг. Изданието задава въпроса – има ли Конго нещо общо с нас? И отговаря – да има. Тъй като ако изостаналият континент на базата на своята колониална история може да има претенции за помощ към някого, то те са към европейците. Не, че честите на Европейския съюз биха могли да установят там демокрация – в това отношение определено има основание за съмнения в това, че мисията ще има друг, освен символичен характер. Но най-малкото трябва да се опита с едно ново начало след 40 години гражданска война. Като е важно да се подчертае, че не става дума за държава с богати ресурси на нефт или газ – от която гледна точка мирната мисия е уникална. Със съответните рискове.