Преглед на германските всекидневници

Постепенно темата за срещата на върха в Хайлигендам отстъпва на заден план и коментаторите на германските вестници се завръщат към вътрешнополитическите теми- от предложението на винистъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле за въвеждане на пръстови отпечатъци при издаване на входни визи за граждани на страни извън ЕС, до състоянието на голямата коалиция в Берлин.

Ето какво четем във вестник Кьолнише Рундшау във връзка с предложението за въвеждане на пръстови отпечатъци.

Срещу предложението на Шойбле едва ли може да се възрази, ако пръстовите отпечатъци се вземат само при издаване на входна виза в германските посолства, което е практика в много чуждестранни представителства.Действително това е приложимо средство, за противодействие на фалшифицирането на входни визи в някои страни от третия свят. Непоносимо е обаче, че Шойбле иска и отпечатъците на отдавна живеещите тук турци, мароканци, руснаци и индийци. Те ще имат усещането, че са тотално заподозрени. По въпроса за пръстовите отпечатъци не бива да има двоен аршин за кьолнчанина с германски и кьолнчанина с чуждестранен паспорт. И към германците и към чужденците от страни нечленуващи в ЕС трябва да се отнасяме еднокво. Или всички трябва да дадат пръстови отпечатъци, или никой.

Вестник Меркише Алгемайне от Потсдам коментира състоянието на голямата коалиция. Във вестника четем.

Хубаво й беше на Ангела Меркел в Хайлигендам. Тъй високо хвалената за посредническите си възможности Меркел спечели точки във външнополитическата си сметка. Но целият блясък на срещата на върха не струва и пукната пара на домашния фронт.В ежедневната политика ни чакат много реформаторски обекти. И един изнервен коалиционен партньор, който се бори за собствения си профил. До каква степен социалдемократите са настроени за борба показват и последните словестни изяви на техния председател Курт Бек. Неолиберални били ХДС и ХСС, без почва под краката си. Липсвала им смелост да се изправят пред социалните предизвикателства. Федералният канцлер ще трябва да покаже дали дипломатическият й финес функционира и във вътрешно-политическо отношение. Бек вместо Буш- това е предизвикателството на идните седмици.

Абендцайтунг от Мюнхен коментира критиките срещу ХДС/ХСС на председателя на социалдемократическата партия Курт Бек.

По такива гръмки викове и тупане по гърдите се познава човекът на СДП, особено когато тези словесни изяви са в любимия вестник на консерваторите ФАЦ, където Бек ги обвинява в неолиберализъм. Филипиката на Курт Бек е неприятна и не на място. Можем да обвиним ХДС/ХСС в много неща, но не и в генерално, студено и несолидарно откъсване от социалните предизвикателства. Един добър съвет към Бек: Председателят на социалдемократите възможно най-бързо трябва да влезе в кабинета и там да се погрижи за прилични резултати, вместо отново да прави предизборна пропаганда.

Ханделсблат също коментира голямата коалиция с поглед към федералния канцлер Ангела Меркел.

Високото реноме на Меркел от гледна точка на предсадателството на ЕС и на Г-8 идва в законодателния период твърде рано. Поне до 2009 година този капитал трябва да държи дикиш.Защото сега се мери по вътрешно-политическото представяне.Нито в коалицияна, нито във вътрешнопартийно отношение изтичащите шест месеца не донесоха подобрения. Липсва обща черно-червена агенда за идущите две години. Абстрактно разбира се всичко може лесно да се опише: В общия подем трябва да изникне германски модел на консенсус, като се почне от убедителна миграционна политика и се приключи с реформите на пазара на труда. До този момент на федералното праветилство му липсват и идеите, и силата за това.

Ще приключим прегледа на германските вестници с извадка от ФАЦ, чиито коментатор се спира на отношенията между САЩ и Русия. Цитираме.

Вероятно всичко ставащо е част от нормалните сделки между големите в един три-полярен свят, в който всеки иска да разшири собствената си власт и да ограничи разширяването на властта на другия. Възможно е обаче между Русия и САЩ през последните месеци да се разиграват особени сцени, придизвикани освен от геополитеческите константи и от личните обстоятелства. За разлика от китайското ръководство президентите на САЩ и Русия пътуват със своите последни световнополитически влакове. Това събужда у тях извънредни стремления. В края на техните мандати страните им трябва да стоят по-добре, или поне не много по-зле, отколкото по време на поемането на властта.