Преглед на германските всекидневници

Най-често коментираната външно-политическа тема е ситуацията в Турция по повод декларацията на генералния щаб на турската армия за президентските избори. Във вътрешно-политически план германските всекидневници коментират голямата коалиция, както и предстоящите демонстрации по повод 1 май.

Ето какво четем на страниците на вестник Ханделсблат от Дюселдорф:

Дали по улиците на Анкара отново ще се движат танкове? По всяка вероятност-не. Защото генералите отдавна са усъвършенствували инструментариума за политическа интервенция. Те доказват това със сегашния си онлайн разпространен ултиматум. Още отстраняването от длъжност на ислямисткия министър-председател Ербакан преди десет години показа, че дори заплахата с преврат е достатъчна. На тази карта залагат военните и днес. Играта им с огъня обаче не става по-безопасна.

Берлинер Цайтунг продължава темата и пише:

Турската армия три пъти досега политически пускаше таковете в действие, два пъти от които по подобен начин, както сега. Въпреки това правителството на Ердоган не се поддава на натиска. То твърдо държи на избора на Гюл за държавен глава и има добри основания за това.Защото въпреки, че съпругата на Гюл носи забрадка, след четири години управление на правителството Ердоган/ Гюл, пророкуваното ислямизиране не напредна, а страната е много по-близо до Европа. И въпреки масовите демонстрации вътрешният мир се запазва. Освен това е много важно, че САЩ, за разлика от подобни ситуации в миналото, когато военните се намесваха, сега не биха имали интерес от никакъв преврат в Турция.

Кьолнер Щадтанцайгер е на друга позиция. Във вестника четем:

Поставени пред избора да се откажат от традиционната си роля на върховен надзирател или от присъединяването към ЕС, повечето от труските военни без да се замислят ще се обявят срещу ЕС и в полза на тяхната си военна демокрация. Междувпрочем те отдавна усъвършенствуваха своя инструментариум за политическа намеса. Доказателство за това е и разпространеният дигитален ултиматум чрез интернет.Още свалянето от власт през 1997 година на Ербакан показа, че не е нужно танковете действително да поемат по улиците. Достатъчна е заплахата с преврат. Тогавашното сваляне на правителството минаваше за първият постмодерен пуч в турските учебници по история. Възможно е той да не е бил последният.

Ето и становището на Вийсбаденер Курир по същата тема:

Независимо от всички досега прокарани реформи и преговорни глави, Турция би могла да стане член на европейското семейство от държави, когато нейните генерали бъдат безусловно и окончателно уволнени. Заплахата на генералния щаб на труската армия с преврат още веднаж показва , до каква степен властовите отношения в Анкара все още се различават от нормалната западна демокрация.

Ще завършим прегледа на германските всекидневници с извадка от кьолнския Експрес, чиито коментатор анализира състоянието на голямата коалиция в Берлин. Цитираме:

Някои политици от ХДС/ХСС явно са “превъртели”. Така поне си мисли председателят на фракцията на социалдемократите Петер Щрук. Гръмко изявление- няма що. По-вероятно е той малко да е “превъртял” от чиста фрустрация. Е, вярно, горчиво е за “другарите”, че с техния канцлер в сянка Курт Бек не успяват да печелят точки, както ХДС/ХСС със своята канцлерка.Ангела Меркел е с дължини напред в нагласата на избирателите пред шефа на социалдемократите Бек. Освен това Петер Щрук явно все още не е загрял, че голямата коалиция не е филиал на СДП, а брак по сметка на равноправни начала. С “баста”, както при Герхард Шрьодер, или пък с обявяване на война нищо не става вече. Става дума за компромиси. И точно тук нещата не изглеждат никак добре. Сама по себе си представата, че до следващите парламентарни избори могат да ни изнервят с предизборни сблъсъци на Берлинския ринг, е достатъчно ужасяваща. Защото избори ще има едва през 2009 година.